Jan 292016
 

Необходими устройства :

  1. Рутер (маршрутизатор) – може да е с вграден суич и/или Wi-Fi;
  2. Суич (комутатор);
  3. Wi-Fi (аccess point – точка за достъп);
  4. Кабел FTP или UTP;
  5. Конектори RJ-45.

 

Ще разгледаме вариант, в който искаме да дадем интернет на няколко съседи, за да си разделим сметката.

Интернет доставчика си е свършил работата и е доставил услугата до нашето устройство в случая рутер TP-Link с подменен фърмуер DD-WRT. От тук започва нашата работа:

  1. Настройка на рутера.
    1. IP адреси :
      1. WAN – това е адресът, който доставчика ни е предоставил, обикновено се настройва автоматично по DHCP, така че тук няма какво да правим.
      2. LAN – това е адресът на рутера който ще ползваме като Gateway (шлюз) – с други думи, откъде да мине трафика към интернет.
  • DNS – това е адресът на сървъра , който превръща IP адресите в имена. Можем да ползваме LAN адреса на рутера, но това не е добра практика. По-правилно е да се зададе адреса на DNS сървъра на интернет доставчика.
  1. DHCP – това е протокола, който раздава автоматично IP  адреси на компютрите и устройствата в нашата мрежа.
    1. Добра практика е да се дефинират всички устройства, като се опише кой IP адрес на кой MAC адрес съответства (MAС адреса е хардуерния адрес на устройствата и е уникален).
    2. Спестява ни конфигуриране на всяка машина поотделно !

lan

  1. Настройка на суича:
    1. В повечето случаи това е пасивна техника и единствената и задача е да концентрира всички LAN кабели и да разпределя трафика в нашата вътрешна мрежа
    2. По-сложни случаи изискват интелигентни суичове, които да поддържат VLAN, Spanning tree и други протоколи за сегментиране и управление на мрежата.
  2. Окабеляване :
    1. Най лесния и най-популярен е метод е звезда или смесена звезда – всички кабели влизат в една точка обикновено суич и от него се разпределят към крайния клиент обикновено компютър.
    2. Използваме LAN кабели категория 5 и конектори RJ-45. Терминиране на конекторите към кабела можете да видите ТУК.

lan2

  1. Настройка на безжичните устройства (WI-FI access point)
    1. SSID това е името, което ще се вижда когато търсим безжична мрежа
    2. WPA2 – тук слагаме паролата, която ще въвеждаме при свързване към безжичната точка (има и други протоколи за сигурност, но този е най-надеждния, който се поддържа от любителските устройства)

 

lan3

 

 

 

 

 

Допълнително – екстри от DD-WRT:

  • Тъй като сме подменили фърмуера на нашият рутер, имаме възможност да създадем VPN сървър, който ще ни позволи да се свързваме към нашата частна мрежа, където и да се намираме.
  • Имаме възможност да ограничаваме трафика на абонатите в мрежата. Това е много полезно особено ако има такива, които теглят филми и файлове и изчерпват трафика на останалите.
Jan 292016
 

Акумулаторите и акумулаторните батерии, дори когато не се използват, се саморазреждат с течение на времето. За акумулаторите на автомобили има стандарт за степента на естественото саморазреждане и той гласи, че разреждането на акумулатор, без включен към него консуматор, не трябва да превишава 1% за денонощие. Този саморазряд се дължи на редица химико-физични причини, някои от които са следните: при падане на част от активната маса на дъното на акумулатора е възможно да настъпят частични къси съединения между анодната и катодната плоча, в резултат на което възниква разряд. Друга често срещана причина за естествения саморазряд е възникването на пукнатини между преградите между съседни клетки в акумулаторната кутия, което води до галванична връзка между двата електролита и частичен саморазряд. Друг род причини са тези, свързани с човешката небрежност и грешки при експлоатацията на акумулаторите. Често се практикува доливане на дестилирана вода без да се извърши дозареждане, което разрежда електролита и създава зони с нееднаква плътност. Дори понякога се долива и обикновена, вместо дестилирана вода, което значително снижава ресурса на акумулатора. Ако един акумулатор се остави за много дълъг срок без дозареждане, неговият капацитет ще спадне под критичния минимум и никакво дозареждане след това няма да даде резултат. В автомобилите дозареждането се извършва от автомобилният генератор (алтернатор), когато колата е в движение, затова при продължителен престой на автомобила, акумулатора трябва да се дозарежда. Дозареждане се налага и, когато автомобила се използва често, но за къси разстояния и с чести спирания на двигателя. Това е особено важно през зимата, когато температурите са минусови, защото студеният акумулатор има по-нисък капацитет от топлия. Ако акумулатора е напълно разреден се налага неговата смяна.

При смяна на акумулатора, трябва да обърнете внимание на следните важни параметри:

  1. Акумулаторът трябва да се избира с размери, отговарящи на мястото, на което трябва да се постави. По-мощните акумулатори са и с по-големи габарити и не винаги се събират на мястото на стария акумулатор.
  2. Проверете дали акумулатора е с ляв или десен  плюс и подберете новия акумулатор да е със същата полярност. За да разберете това трябва да гледате акумулатора поставен с клемите към вас.
  3. Проверете капацитета на стария си акумулатор и изберете нов със същия или по-висок капацитет. Ако на стария акумулатор пише 55Ah, добре е да купите акумулатор с 55, 60, или 62Ah. Ако обаче колата е купена на старо, може стария акумулатор да не е избран правилно, затова трябва да проверите за определения модел кола, какъв акумулатор е необходим. Това може да се направи като влезете в сайта на производителя и се съобразите с изискванията му.
  4. Акумулатора се избира и в зависимост от начина на използване на превозното средство и наличието на електрически консуматори, които черпят много ток. Например: ако имате малолитражен автомобил, който карате почти всекидневно за повече от час на ден, без чести спирания на двигателя, без допълнителни консуматори, можете да закупите по-малък акумулатор, ако обаче, имате мощен двигател, шофирате в градски условия и често се налага да изключвате двигателя и отново да го стартирате, имате подгряване на седалките, GPS навигация, мощна аудиосистема, силни халогенни фарове и др. трябва да се ориентирате към възможно най-мощния акумулатор, който се събира на определеното за целта място.

Плочите на акумулатора са изградени с решетъчна структура от активен материал – олово и оловен окис. След зареждане на положителните плочи се натрупва оловен диоксид, а на отрицателните – гъбесто олово, а електролита е съставен от разредена сярна киселина. Когато акумулатора се експлоатира, оловото влиза във взаимодействие с оловния оксид и сярната киселина и се получава оловен сулфат и вода. При зареждане протича обратната реакция.

PbO2+Pb+ 2HSO2 ↔ PbSO4+2H2O

Това означава, че при продължително ползване на акумулатора електролита се разрежда, затова един от признаците на разреденост на акумулатора е гъстотата на електролита.

Гъстотата може да бъде измерена с денсиметър (ареометър), стига акумулатора да не е капсулован. Ако не е херметически затворен и има тапи на отделните клетки, които могат да се отстранят, това задължително се прави преди началото на зареждането.

 

Schneider
Ареометърът представлява капсулована стъклена тръба, на дъното на която има оловни сачми за постигане на калибриране на относителното тегло на уреда, а в издължената горна част има оразмеряване, което показва гъстотата на електролита. Отчитането се извършва като уреда се потопи в електролита и се отчете показанието, до което потъне. Има ареометри, които се пълнят с електролит, като пипета. Често ареометрите са комбинирани с термометри, защото гъстотата на електролита зависи от околната температура. Стандартната стойност за гъстота на електролита е 1.28-1.26g/sm3. Процеса на разреждане на акумулатора се нарича сулфатизация, това е процес при който оловото се превръща в оловен сулфат, за да се възстанови капацитета на акумулатора се извършва зареждане, което се нарича десулфатизация. При извършване на цикли на сулфатизация и десулфатизация винаги част от активното вещество се губи и след определен брой цикли на зареждане и разреждане акумулатора изчерпва активното си вещество и трябва да се замени. Ако разреден акумулатор се остави задълго при минусови температури е възможно течността му да замръзне, поради преобладаващото в нея количество вода. Много е важно при отварянето на акумулатора нивото на електролита да е над нивото на плочите. Ако има клетки, в които плочите се показват над нивото на течността е нужно да се долее електролит или поне дестилирана вода, преди началото на зареждането.

Зарядни устройства за акумулатори

original_37610

 

Съществуват различни зарядни устройства с различни изходни напрежения (6,12,24VDC), различни изходни токове и защити. Обикновено тези устройства са оборудвани със защити от претоварване, защита от обратно напрежение и от късо съединение. Устройствата са снабдени с амперметър, който показва зарядния ток във всеки момент от зареждането. В началото на зареждането токът е висок, но постепенно намалява.

original_51172

Повечето съвременни устройства за зареждане на акумулатори регулират тока на зареждане и напрежението автоматично. За правилното зареждане, токът не бива да превишава 10% от капацитета на акумулатора (ако акумулатора е с капацитет 70Ah, то токът на зареждане трябва да е до 7А).

Колкото е по-нисък тока, толкова зареждането е по-продължително, но и акумулатора са зарежда по-пълноценно. Има устройства, при които когато акумулатора е зареден, светва зелена лампа и устройството автоматично се изключва.

Зареждане на акумулатор

Зареждането на акумулатор се извършва в проветриво помещение, защото при зареждане се отделя газ, който е възпламеним и отровен. Освен това трябва да се избягва контакт с електролита, защото в него има разтворена сярна киселина и ако попадне на дрехите, ще ги повреди. Дори акумулатора да е сравнително нов и параметрите му да са добри, е необходимо, особено през зимния период, да му се направи дозареждане, което ще осигури необходимия му изравнителен заряд и десулфатизация.

Акумулатора се откача от електрическата верига на автомобила и се поставя на мястото за зареждане. Винаги минусовата клема трябва да се откача първа, а след това плюсовата, а при поставянето му се спазва обратния ред. Това се прави, защото ако започне да се разкача с гаечен ключ първо плюсовата клема, ключа може да опре до металния корпус на автомобила и да се получи късо съединение и искра. Опитите да се зарежда акумулатор без да бъде преди това разкачен с елсистемата на колата могат да доведат до повреда в електрониката на автомобила. Клемите на акумулатора се почистват добре от налепи и окиси с телена четка или шкурка. Ако акумулатора притежава отстраняеми капачки, те се отстраняват. Щипките се закачат за клемите на акумулатора като се спазва поляритета – червената щипка се свързва с плюса, а черната – с минуса. След поставянето на щипките на клемите, зарядното устройство се включва към електрическата мрежа. Не трябва зареждането да се оставя без надзор. След известно време може да се забележи бълбукане на електролита. Ако то е много силно, трябва да се намали зарядния ток, защото зареждането на акумулатор с много висок заряден ток скъсява живота му. Общото време на зареждане зависи от изтощеността на акумулатора и от големината на зарядния ток. Най-щадящият метод на зареждане е продължителното зареждане, като напрежението на зареждане трябва да е не по-високо от 14.4VDC за 12VDC акумулатор. Ако усетите силно загряване или подуване на акумулатора, трябва да изключите временно зарядното устройство или да намалите тока на зареждане. При зареждане с напрежение по-голямо от 14.4VDC в акумулатора са обазуват водород и кислород, които са взривоопасни газове и може при наличието на искра да се образува експлозия. Презареждането на акумулатора е също толкова вредно за акумулатора, колкото и недозареждането му. Презареждането води до ускорен процес на загуба на активен материал, загуба на течност и съкращаване на живота на акумулатора.

Ако акумулатора не е зареждан дълго време и е останал в разредено състояния в него са настъпили необратими химични реакции и той няма да може да бъде зареден напълно независимо от продължителността на зареждане. Освен това силноразреден акумулатор не трябва да се зарежда със заряден ток равен на 1/10 от неговия капацитет, каквото всъщност е правилото, а с ток, който не трябва да превишава 1/20 от капацитета му.

Тестери за акумулатор

original_50030

Има различни начини да се провери дали един акумулатор е за зареждане. Проверката на гъстотата на електролита е един от тях, но понякога при добри показатели за гъстота, акумулатора не може да поддържа достатъчно силен стартов ток. Друг начин е чрез постояннотоков волтметър, често като част от преносим мултицет, да се измери напрежението на електродите, което за 12VDC акумулатор трябва да е над 12VDC (около 12.4VDC). Може да се измери с амперметър и пусковия ток, но най-сигурни и комплексни резултати се получават от специално конструирани уреди наречени тестер за акумулатор (преди време са ги наричали товарна вилка за акумулатор). Представляват преносими устройства с размерите на мултицет, но направени от пластмаса устойчива на киселини, притежаващи две щипки свързани с тестера, чрез гъвкави кабели, тип крокодил, които се закачат за съответната клема на акумулатора – червената за плюса, черната за минуса, електронен дисплей, който показва отчетените резултати и защити на уреда от пренапрежение, от обръщане на поляритета и др.. Някои професионални уреди могат да разпечатат получения резултат. Основното предимство на тестерите на акумулатори е, че те измерват напрежението на акумулатора, напрежението при старт, пусковия ток, напрежението на празен ход и под товар, като всичко това може да се измери без да се откача акумулатора. Повечето такива тестери не се нуждаят от външно захранване, а черпят ток от самия акумулатор.

 

Jan 282016
 

USB флаш памет, или така наречените “флашки“ са малки на размер устройства, за съхранение на цифрови данни. Изключително полезни за съхранение и трансфер на различни данни като: картинки, снимки, музика, документи и други. Флашките са сигурен, лесен и изключително удобен начин за пренасяне на данни. Те могат да бъдат лесно пренасяни в джоба ни или закачени на ключовете. Лесно, достъпно и сравнително евтино решение за съхранение.

USB флаш памет

Като цяло, USB флаш паметта обикновено е с капацитет между 128 мегабайта (МБ) до 64 гигабайта (GB). Те се включват в USB порта на компютъра и работят както с PC така и с Mac (операционни системи). С малки разлики във формата, в която ще бъде форматирана флашката. Най-разпространеният такъв е FAT32.

USB флашките обикновено са малки устройства, по-малко от 3-4 сантиметра дължина, и доста тънки. Повечето имат капачка за защита на USB конектора, но разбира се на пазара има много на брой различни дизайни. Някои също имат LED светлина, която мига, докато данните се прехвърлят.

flash

При повечето случаи, флашките са с малък капацитет и биват лесно предавани от човек на човек. Но някои от тях, могат да бъдат изключително здрави и добре изработени, с голям капацитет. Тези флашки могат да бъдат скъпички понякога, но са изключително надежни. За прехвърляне и съхранение на данни, USB флашките са много по-практичен и лесен начин, в сравнение с CD и DVD-тата.

Какво да вземем предвид при купуване на USB флаш устройство.

Преди да закупим ново флаш устройство, изборът може първоначално да изглежда лесен и ще е, ако купувачът би се задоволил с 2-4GB. Но, ако се търси продукт с малко по-добри параметри, малко проучване би се отразило добре. Разнообразието от флашки се е увеличило изключително в последните години. Технологичното развитие позволява да се изработят устройства с все по-голям капацитет, с по-бърз обмен на данни и дори с възможност за “заключване” с парола. Изборът на “флашка” се определя от това, какво потребителят ще съхранява в нея, големината на файловете, къде устройството ще бъде използвано, как ще бъде транспортирано и прочие.

Вместимост

Капацитетът на USB флаш устройството е пряко свързан с неговата цена. Затова е важно да се знае, какъв тип данни ще се записват на него, и колко място е необходимо за тяхното съхранение. Ако устройството ще бъде използвано, като “класьор” за прехвърляне на файлове от офиса в къщи и обратно, устройство с малък капацитет ( 8-16GB), без допълнителна възможност за заключване, ще свърши работа. Тези потребители, които се нуждаят, да прехвърлят снимки, филмови файлове и музика от един компютър на друг, ще искат да си вземат нещо с по-голяма съвместимост, което да побере всички тези снимки и видеоклипове, които заемат цялото пространство на техния цифров фотоапарат и лаптоп. Купувачът трябва има предвид, обаче, че с капацитет по-голям от 32GB, издръжливостта на устройството започва да намалява. Това, обаче е все по-малко вероятно с по-новите флашки.

flash 2

Издръжливост

Тъй като USB флаш устройствата са по-скоро малки, те не са от най-здравите устройства. За да се постигне техният компактен размер, други качества са пожертвани. Повечето USB флаш устройствата са “обвити” в пластмаса от различен вид и здравина. Някои по скъпи варианти пък, са защитени с метал, като анодизиран алуминий или дори по-издръжливи. USB конекторът, също трябва да бъде качественно изработен и издръжлив, за да може при леки “сътресения” да не се получи откачане на някоя вътрешна връзка.

Скорост на Трансфера

Ако използвате флаш устройство всекидневно и прехвърляте различни по големина, но по-скоро големи файлове, скоростта на прехвърляне на данни би била от по-голямо значение. По-евтините вариянти имат скорост на трансфер около 1MB в секунда. За да сте по-сигурни, че “флашката” ще се справя добре с всички файлове, търсете такава която поддържа USB 3.0. Имайте предвид, че 3.0 е съвместима и с 2.0. Те могат да достигнат скорост до 20MB в секунда.

Ето и някои по-известни производители на флашки: SP, Kingston, Sony, Philips, SanDisk.

Закупуване

За момента, най-лесният, бърз и ефективен начин да закупим USB флаш устройство е онлайн. Като за начало, моделите и производителите налични онлайн, са много повече от който и да е магазин. На всичкото отгоре и цените са по-ниски, особено ако купувате на едро. Разбира се някои онлайн магазини имат екстра такса за доставка, но тя е незначителна ако въобще я има.

Заключение

Когато става въпрос за USB флаш памет има няколко възможности за избор. Докато повечето може да се задоволят и с малък капацитет (4GB – 8GB) и никога не са изпитвали проблеми, а други ще открият, че това, от което се нуждаят, е по-голям капацитет, с възможност на защита на чувствителни файлове. При закупуване на нов USB флаш устройство, потребителят трябва първо да реши за какво ще се използва устройството. Ако трябва да се използва за прехвърляне на лични или бизнес финансови документи, бизнес предложения, презентации, или лични фотографии, добра идея е да се използва устройство, което има защита с парола. Трябва да се обмислят скоростите на трансфер. USB флаш устройства 3.0 ще се представят много по-добре от 2.0.

Калин Диев

Jan 192016
 
Какво е HDMI ?

Технически погледнато HDMI означава High-Definition Multimedia Interface (мултимедиен интерфейс с висока резолюция). Кабелът е глобален стандарт за свръзка, разработена от консорциум на едни от най-големите производители на електроника, включващ: Sony, Hitachi, Philips, Panasonic, Thomson (RCA), Toshiba и Silicon Image. Днес повече от 800 компании използват HDMI стандарта в техните продукти.

Това означава, че с един кабел може да се свържат всички компоненти на системата за “домашно кино”(TV, DVD player, игрови конзоли, монитори и др.) с високо качество на картината и звук, без притеснения от производителя и съвместимостта на продуктите.

hdmi cable

Защо HDMI ? 

HDMI кабелите са най-добрия и най-лесният начин за възпроизвеждане на аудио и видео, който може да закупите. High-Definition Multimedia Interface (мултимедиен интерфейс с висока резолюция) или просто HDMI е единственият начин, чрез който Вие може да изпитате 1080p резолюция. Това определено означава, че ако искате да се радвате изцяло на новото поколение филми с невероятно качество на звук и картина, трябва да използвате висококачествен HDMI кабел.

За разлика от някои други кабели, HDMI “пренася” не компресирано, а изцяло дигитално изображение на данните предавани между устройствата. HDMI елиминира нуждата от сложни връзки м/у звук и картина. Той замества няколко на брой кабела наведнъж. И разбира се крайният резултат е перфектна картина и звук само с един лесен за свързване кабел.

Всичко в едно!

HDMI предлага същият, изцяло цифров сигнал, трансфер на звукът( до осем канала едновременно), какъвто би бил с поне 3 индивидуални видео кабела и поне един аудио, за да може да се постигне същият ефект на качеството на звука и картината. С HDMI цялата тази информация се предава безотказно само с един надежден кабел. За всички екстри, които днешното “домашно кино” предлага, (сателитни и кабелни оператори, Blu-ray, игрови конзоли и безброй различни начина за забавление) HDMI е един много по-лесен, “чист” и по-малко объркващ начин за връзка.

hdmi кабел

Какво да търсим?

Всеки HDMI конектор интегрира 19 кабелни двойки, които трябва да имат точно същата дължина и съответните коефициенти, за да се предават точно битове, които съставят цифровият аудио и видео сигнал. Тези битове трябва да се предават в идеален синхрон, за да може данните да се тълкуват правилно. Ето защо, всички HDMI кабели в търговската мрежа  са проектирани, произведени и тествани с изключително малък толеранс, преди да бъдат маркирани с официалното HDMI лого.

 

Въпреки това, не всички HDMI кабели са еднакви. Особено, когато използвате кабел, който е по-дълъг 10 метра, качеството може да пострада!

Разграничаващи фактори са:

Материали: характеристики – като дебелина на проводника и изолацията, оплетката и ширмовката, дизайн, които повишават надеждността на кабела.

Speed рейтинг: по-висок рейтинг на скоростта символизира по-висока честотна лента.

Bit дълбочинен рейтинг: от базови 8 битови, до по-висок клас кабели – до 12 и дори 14 бита.

Поддържане на специфични функции:  Това е един от най-важните фактори, който ви съветваме да взимате под внимание. Тези “специфични” функции могат да включват: резолюция 1080p (или по-висока), по-голям рейтинг на “рамката” 120Hz или 240Hz, дълбоки цветове, автоматична синхронизация и т.н.

Калин Диев

Jan 142016
 

Кабелите са неотменима част от всяко електротехническо изделие. Независимо дали се използват за вътрешни свръзки или са захранващи, те осъществяват преноса на енергия и сигнал в електротехниката. Нека направим една проста класификация на кабелите без конектори. Кабелите с конектори до голяма степен вече са детерминирани по отношение на своята употреба, докато кабелите „на метър“, макар и специфицирани според вида си, все още имат относителна универсалност при употребата си.

Проводник

Най-простия пример за кабел е едножилният изолиран кабел, който в този случай наричаме проводник. Той може да бъде едножичен, с плътно твърдо жило от мед (Cu), алуминий (Al) или примес между двата метала, а може да бъде и многожичен, като жилото се състои от множество тънки проводници, всеки с тънко лаково покритие. Проводникът с едножично жило наричаме ПВ-А1. Понякога жилото се калайдисва фабрично по цялата му дължина с цел по-лесно запояване, тогава то изглежда като направено от бял метал, но при зачистване с нож, отдолу се появява медта. Проводникът може да бъде топлоустойчив, ако изолацията му е от силикон – нарича се ПСКГ, а може и да е ширмован, ако има метална оплетка над основната изолация, тогава се нарича ПМКВГЕ. Основен параметър на всеки проводник се явява неговото сечение, което се изписва в квадратни милиметри. Това не е неговия диаметър, а е лицето на напречното сечение на жилото, т.е. ако имаме многожичен едножилен проводник със сечение 2.5mm2, това означава, че сумата от лицата на всяка жичка в жилото е 2.5mm2. Някои провдници се правят многожични, защото така са по-гъвкави и с тях се борави по-лесно. Когато проводникът е многожичен се нарича ПВ-А2.

provodnik

Проводник ПВ-А2

Те се използват за окабеляване на машини и съоръжения, изграждане на електрически инсталации и реализиране на схеми. Произвеждат се в много богата цветова гама, защото при по-сложни схеми, именно по цвета се познава за какво служи всеки проводник. Най-често проводниците са едноцветни с едно важно изключение – жълто-зелено. Жълто-зеления проводник се използва като нулев или заземителен, като във втория случай за нулев се използва синия проводник.

Друг специфичен проводник е високоволтовия. При него е по-разпространено названието високоволтов кабел, макар че е едножилен. Той има доста по-дебела силиконова изолация, а понякога изолацията дву или трислойна. Основен параметър при него е напрежението, което издържа. То може да е 7.5kV, 15kV, 30kV и др.

visokovoltov

Високоволтов проводник

Има и специални проводници служещи за навиване на намотки на електрически машини и апарати. Жилото им е направено от мек константан. Това е метал със състав 40% Ni и 60% Cu, емайлиран с тънка изолация от естествена коприна. Характерен е с това, че съпротивлението му е неизменно спрямо повишението на температурата. Другия му основен параметър е, че може безпроблемно да работи в много широки температурни граници от -60°С до +105°С. Руското название на този проводник е ПЭШОКМ.

Има случаи, в които е по-удобно за някои инсталации да се използват два или три усукани един около друг проводници с твърди едножични жила. Този тип проводници се наричат ПВУ-А1.

Инсталационни кабели

Един от най-използваните кабели за изграждане на електрически инсталации е плосък кабел с едножични дву, три или четири медни жила с цветна изолация на всяко жило и обща бяла изолация. Названието добило публичност е: мостов кабел, а специалистите го наричат ПВВ-МБ1.

mostov

Мостов кабел

Този кабел неслучайно и плосък. Неговата конструкция спомага за по лесното му полагане директно под мазилки, т.е. кабела са вгражда в стената. По-този начин до него не достига кислород и това значително забавя процеса на стареене на PVC изолацията. Друг начин за полагане на мостовия кабел е върху дървени повърхности на бараки, хижи, беседки и др., където в пространството между двете жила чрез пирони кабелът се фиксира към дървената повърхност.

Друга разновидност на инсталационните кабели е кабелът СВТ. Това е силов кабел за напрежение до 1000V с честота 50Hz, устойчив на атмосферни влияния и слънчева радиация, издържащ на максимална температура на нагряване на жилата до 70°С при продължителна експлоатация, а при късо съединение за около 5 секунди до 160°С с обвивка на жилата и обща изолация от PVC пластификат. Този кабел може да бъде поставен в гофрирана тръба при монтаж или да бъде инсталиран директно в земята.

CBT

СВТ

Захранващи кабели

Това са кабели, с които се захранват промишлени или битови електрически уреди и машини и преместваеми ел. съоръжения. Те са гъвкави с многожични жила с цветна PVC изолация:

  • Кабели тип ШВПС – гъвкав кабел с поотделно изолирани медни жила и обща обвивка (H05VV-F);
shvps

ШВПС

  • Кабели тип ШВПЛ – гъвкав кабел с неголямо сечение, имаме ШВПЛ-А и ШВПЛ-Б, при втория имаме обща обвивка на изолираните медни жила;
shvpla

ШВПЛ-А

shvplb

ШВПЛ-Б

  • Кабели тип ШКГД – едножилен многожичен кабел с каучукова изолация, използван в електродъговото заваряване;
shkgd

ШКГД

  • Кабели тип ШКПЛ-Б – многожилен гъвкав кабел с каучукова изолация за захранване на електрически машини при големи механични натоварвания и възможност до допиране на кабела до нагорещени повърхности;
shkpl

ШКПЛ

  • Кабели захранващи соларни системи – кабел, издържащ високи прегрявания, UV радиация и различни атмосферни влияния. Специалната му изолация от полимер с кръстосана структура, произведена по нова технология с електронно лъчение, осигурява на кабела живот от над 25г. при интензивно UV лъчение.
Кабели за пренос на данни

Тези кабели пренасят цифров или аналогов сигнал с ниско напрежение. Наричат ги още комуникационни кабели или кабели за контрол и управление. Сред тях са:

  • компютърни мрежови кабели (LAN кабели) от типа FTP и UTP;
UTP

UTP

FTP

FTP

LIYY 24

LIYY

LIYCY

LIYCY

  • Кабели ЛМПВГ – лентови кабели с различен брой проводници с различно сечение и различен растер, има и екранирана и гумирана разновидност. При тези кабели проводниците са наредени един до друг и слепени в тънка лента. Използват се в електрониката, при компютъростроенето и др.
lentov kabel

Лентов кабел

Аудио-видео кабели

Както подсказва името им, тези кабели се използват в аудио и видео техниката. Тук качеството е много важно, защото при примеси в медта (Cu) качеството на звука и картината предавани по тези кабели се влошава. При част от кабелите всяко жило е ширмовано поотделно, за да се предпази сигнала от високочестотни смущения. Когато този тип ширмовани кабели са двужилни ги наричат чинчови, заради конекторите, с които се използват. Едножилните проводници за аудиосистеми със силиконова изолация и сравнително голямо сечение се използват в автомобилното озвучаване за свързване на мощни баскаси. Най-качествените сред тях се произвеждат в безкислородна среда от чиста мед (Cu), за да се постигне възможно най-качествен пренос на звуков и видео сигнал.

power cabel

Към тази категория спадат и двужилните кабели за тонколони, които се използват за осъществяването на електрическа връзка между говорители и усилватели. Двата паралелно конструктивно поставени  проводници са електрически идентични, но са маркирани така, че лесно да се различават, за да се спази полярността, защото те са предназначени да пренасят постояннотоков сигнал и при сгрешена полярност, тонколоната може да изгори.

tonkoloni

Кабели за тонколони

Към тази категория спадат и т.н. коаксиални кабели. Радиочестотните коаксиални кабели са предназначени за предаване на сигнали при високочестотна апаратура, контролно-измервателна техника, във високочестотни информационни системи, за свързване на радио и телевизионни антени с радиа и телевизионни приемници, охранителни видеокамери и др. В средата на кабела минава едножично медно жило, около което има PVC изолация, над която е поставено екраниращо фолио и алуминиева или в по-добрите кабели медна оплетка, над която отново има PVC изолация.

coacsial

Коаксиален кабел

Нагревателни кабели

Нагревателните кабели служат за нагряване на околното пространство или повърхност, до която са поставени. Могат да се продават на определен размер с определена консумирана мощност, например: 57m, 1000W като готово изделие с изводи и специална изолация, предназначена за сухи и мокри помещения. Нагревателният елемент е самия проводник съставен от метали и сплави покрити с антикорозионно покритие и повишено електрическо съпротивление. Изолацията и външната защитна обвивка на проводниците са от висококачествен PVC пластификат с висока термична устойчивост и механична здравина. Кабелите предназначени за мокри помещения имат защитен проводник – екран, от медна оплетка за предпазване от токов удар.

kabel za podovo

Кабел за подово отопление

Има и нагревателен проводник, който се продава на линеен метър, като има специално обозначени места, на които се реже. Използва се за защита против замръзване на водопроводи, улуци и съдове, поддържане на технологична температура при определени индустриални процеси.

 

heater

 

Има и много други специализирани кабели и проводници, които не са намерили място в тази класификация, защото тя е създадена за най-често използваните кабели и проводници за ниско напрежение, освен високоволтовите, в промишлеността и бита.