Feb 222016
 

Познаваме много видове технически спрейове и смазки, които се използват ежедневно в бита, индустрията, авиацията и корабостроенето. Без претенции за изчерпателност, ще изброим най-използваните и популярни в цял свят технически спрейове и смазки. За да бъдем максимално полезни ще започнем от проблема и ще посочим най-удачният продукт, който ще го разреши. Ако даден продукт има универсална употреба, очевидно ще бъде споменат повече пъти.

Проблем: клеясали или ръждясали метални винтови съединения.

Решение:

  1. WD40. Това е може би най-разпространеният и използван спрей в целия свят, имащ посветена страница в Уикипедия, фен страница във Фейсбук и множество фен сайтове. Това се дължи на универсалното му приложение. Той с успех освобождава клеясали, ръждясали или замръзнали винтови съединения, панти и други подвижни части, станали неподвижни поради продължително излагане на атмосферни влияния или агресивна химична среда, например при корабоплаването. Освен това WD40 има още множество приложения в техниката, за които ще стане дума при решаването на други проблеми, а има и неочаквани домашни приложения, като създаване на водонепропусклив спрей върху обувките, разделяне на заклещени чаши, премахване на дъвка от косата, унищожаване на хлебарки и др. Не случайно продуктът не е кандидатствувал за патент, за да не се разкрия технологията му на производство. Формулата му се пази в тайна от откритието му през 1953г. Според легендата името WD40 идва от water displacenent 40th atempt, т.е. водоотблъскващ препарат, 40-ти опит за създаване.
  2. wd40Akfix E70. Спрей против ръжда. Представлява лубрикант и съдържа MoS2. Освобождава ръждясали и клеясали връзки, като болтове, винтове, гайки и др. Служи като ръждопреобразувател. Прониква бързо и лесно.
  3. спрей против ръждаКока-кола. Да, наистина помага, ако не вярвате вижте многобройните клипчета в youtube или пробвайте сами.
Проблем: влага. Проникване и задържане на влага на места, където това води до корозия, къси съединения и скъсяване на живота на метални части и гумени изделия, като автомобилни гуми, уплътнения и др.

Решение:

  1. WD40. Всъщност той е създаден за да отстрани влагата от повърхностите обработени с него. Освен това създава тънък прозрачен слой, който задълго предпазва от влага, ръжда и натрупване на мръсотия. Тъй като не е със силикон, по него не полепва прах.
  2. Силиконов спрей 000795 на MOTIP. Спрейът е водонепроницаем. Особено подходящ е, когато с него се третират гумени и пластмасови повърхности. Често се използва за автомобилни гуми, като ги предпазва от солта, разпръсквана по пътищата през зимата и от директни слънчеви лъчи през лятото. Допълнително предимство е, че напръсканите гумени изделия остават гъвкави и еластични след напръскване.

000795

  1. Силиконов аерозолен спрей на MOTIP. Водоустойчив, топлоустойчив спрей за гумени и пластмасови детайли. Предотвратява напукването и стареенето на гумите и залепването на изолацията на вратите през зимата.
  2. Мултиспрей без силикон на MOTIP. Разработен на основата на минерални масла, мултиспрея има висока проникваща способност и почистващ ефект. Има антикорозионна защита и отблъсква влагата. Подходящ е за смазване на найлон и поликарбонат, заради своята изключителна финност и ниска степен на стичане. Подходящ е за размразяване и предпазване от замръзване.

мултиспрей

  1. Спрей с мед 1100°С. Спрей срещу износване, корозия, окисляване, тръбни и резбови съединения, за улесняване развиването на акумулаторни клеми, автомобилни свещи, спирачки (нанася се върху задната част на накладките за предотвратяване на свиренето) и др.

спрей с мед

Проблем: триене. Необходимост от смазване на движещи се части, като вериги, панти, шарнирни съединения, предотвратяващо бързото им износване, загряване и повишена загуба на мощност. Смазване при обработка на метали.

Решение:

  1. Тефлонов спрей PTFE на MOTIP. Служи за смазване и защита на ключалки, механизми, работещи в широк температурен диапазон, електрически части, вериги, автоматични антени, кабели и др. Изключително температуроустойчив: от – 50 °С до +250 °С.
  2. Силиконова грес MSS на NN electronics. На силиконова основа, подходяща за смазване на пластмасови, метални и комбинирани детайли. С постоянен вискозитет и добри смазочни качества при много ниски и високи температури. Подходяща за принтери, матрици, роботи, щанци и др. Други видове греси също вършат работа за смазване на движещи се части.
  3. Смазка при пробиване и рязане на метали без силикон на MOTIP. Смазката се употребява при механизирано обработване ( пробиване, рязане, перфориране, щанцоване) на меки и твърди метали и сплави. Използва се за охлаждане и смазване при екстремни условия на работа. Запазва се състоянието и качествата на обработващите инструменти, обработваните детайли и околните повърхности. Смазката няма корозионно действие и не съдържа силикон.
  4. Спрей за смазване на вериги и верижни трансмисии. Представлява висококачествено средство за смазване на верижно задвижвани трансмисии, вериги, конвейери и др. подложени на високо натоварване, на основата на минерални масла. Предотвратява износването и полепването на мръсотия. Има изключителна механична и термична устойчивост. Водоотблъскващ, устойчив на киселини и основи, има добра адхезия.
  5. Вазелинов спрей. Средство за смазване и защита на метални и пластмасови плъзгащи и въртящи се връзки, заключващи части и механизми в автомобилите, електропромишлеността, мебелната индустрия.
  6. Технически вазелин на NN ELECTRONIC. Смазка за машини в хранително-вкусовата индустрия, медицински прибори и др. с добри смазочни качества при ниски скорости и малки натоварвания.

технически вазелин

  1. Машинно масло. Най-старото и проверено средство за смазване на движещи се части. Има редица недостатъци, като този, че по него лесно полепва прах и мръсотия. Ако не е съвсем финно, не прониква дълбоко в процепите на движещите се части. При ниска температура е силно сгъстено и т.н., но има сравнително по-ниска цена и някои го предпочитат.
Проблем: силно замърсени двигатели, карбуратори, клапани, спирачки, електрически контакти, нужда от обезмасляване.

Решение:

  1. Спрей за почистване на двигатели на MOTIP. Достатъчно е да напръскате двигателеля и да изчакате активното вещество да реагира. Разграждащото му действие напълно отстранява греси, масла и мръсотия. Допълнително предимство е, че спреят няма вредно влияние върху гарнитури, гумени уплътнения и пластмаси, като след употребата му не остават никакви следи.
  2. Спрей за почистване на карбуратори на MOTIP. Активната течност в спрея е със силно разграждащо действие, което позволява почистване на карбуратора без да е наложително да се разглобява. Няма корозионно действие и след употребата му не оставя следи.
  3. Спрей за почистване на спирачки на MOTIP. Използва се за почистване на барабанни спирачи, дискови спирачки, накладки, супорти, спирачни челюсти и др. Произведен е на основата на алифатни въглеводороди. Има силни, разтварящи мръсотията, свойства.
  4. Спрей за почистване на електрически контакти марка MOTIP. Служи за почистване на чувствителни електрически връзки в автомобили, ел. контакти, стерео уредби, релета, печатни интегрални схеми, бобини и др.

Можем да продължим с изреждане на различни по-често или не толкова често срещани проблеми, като залепнали стари гарнитури, нужда от електроизолация чрез спрей и т.н., но посочените тук проблеми и предложените средства за тяхното решаване са сред най-разпространените в ежедневната дейност на монтьори, електротехници и други специалисти работещи с машини.

 

Feb 032016
 
Как е създаден термометъра?

Както повечето изобретения и изобретяването на термометъра не се е случило изведнъж и само от един човек. Приема се, че първи опити да свърже затоплянето на дадено тяло с увеличаването на обема на течност в цилиндричен съд е направил древногръцкия учен Херон Александрийски живял във втори, трети век от н.е. Или поне това е достигнало до наши дни. Неговият термоскоп, по-късно е усъвършенстван от Галилей през 1597г., но уреда все още не е бил за измерване на топлина, а на увеличаване на обема на водата при нагряване. Термоскопа представлявал малка стъклена топка със споена за нея стъклена тръбичка. При нагряване на стъкленото кълбо и поставянето на края на тръбичката в съд с вода, след известно време въздуха в кухата стъклена топка започва да се охлажда и тръбичката засмуква част от водата, в която е потопена и обратно, ако отново загреем стъкления балон въздуха в него ще се разшири и ще избута навлязлата в стъклената тръбичка, вода, надолу. Както виждаме с този термоскоп температура не може да се измери, защото по него няма разграфена скала. Той дава само информация за степента на загряване на на тялото, но дори и тази информация е условна, защото нивото на водата в тръбичката зависи не само от температурата, но и атмосферното налягане в момента на опита. Около век по късно, уредът е усъвършенстван от флорентински учени, които изтеглили въздуха от колбата и я запечатали с резервоар с вода в долния и край. Освен това разчертали скала от стойности на тръбичката. Сега вече температурата можела да се измери не само качествено, но и количествено. Впоследствие заменили водата със малко спирт и отстранили резервоара. Принципа на това устройство, примитивно от днешна гледна точка, се основавал на разширението на телата. За постоянни величини в двата края на скалата приели температурата в най-горещия летен и най-студения зимен ден. По-късно върху подобрението на това устройство работили лорд Бейкън, Робърт Флъд, Корнелиус Дребел и други. Без да разказваме цялата история на усъвършенстването на термометъра през годините само ще отбележим, че за да могат термометрите да се сравняват по между си, се преминава към две основни величини в скалите на термометрите. Едната е абсолютната нула, а другата – точката на замръзване на водата. Скалата на градусите по Целзий (Андерс Целзий – шведски астроном, геолог и метеоролог 1730-1744г.) е изместена с 273.15 градуса спрямо скалата на Келвин (Уилям Томсън или лорд Келвин – английски физик и инженер, 1824-1907г.), като 1°С=1°K. Като всъщност тук има една умишлена грешка, защото градусите по Келвин не се изписват с нуличка, а просто с „К“, като в международната система SI имаме само градуси по Келвин или по точно Келвини, защото не се наричат дори градуси. Точката от скалата отговаряща на -273.15°С е нула Келвина (0 К). Това е абсолютната нула във физиката, при която движението на молекулите достига своя минимум. А 0°С е температурата, при която водата замръзва при нормални условия. Ако обаче отидете в Съединените Щати ще се натъкнете на температурна скала, измерваща градусите по Фаренхайт, кръстена на немският физик Даниел Габриел Фаренхайт, 1686–1736. Тази скала е пълна с условности и почти не се ползва освен в САЩ и Белиз. 1°С = 1 К = 1.8°F.

Нулата по Фаренхайт е изместена с 32°F нагоре по скалата на Целзий, т.е. 0°F=1.8°C+32, а точката на кипене на водата настъпва при 212°F. Като между точката на кипене и на замръзване на водата има 180°F. Ако се чудите защо, обяснението е много субективно. Просто 0°F съответства на най-ниската измерена температура през зимата на 1708/1709г., а за 100°F Фаренхайт е избрал телесната температура на кон(!), която е около 37.8°С.

Сега, предполагам става ясно защо скалата на Фаренхайт не е намерила широко разпространине.

Видове термометри
Течни термометри

Течните термометри са базирани на принципа на промените в обема на течността, с която е пълен термометъра. Обикновено това е спирт или живак. Живакът е силно токсичен течен метал, чиито изпарения, при вдишване увреждат дихателните пътища и клетъчните мембрани. След като по разпореждане на Европейската комисия във всички страни от Европейския съюз от началото на 2009г. е забранено производството и продажбата на живачни термометри, започва употребата на термометрите с галистан. Галистанът е сплав на галия, индия и калая, която е течна. Визуално термометрите с галистан изглеждат по същия начин както термометрите с живак, но галистана е нетоксичен. Цената, обаче, на един термометър с галистан е около 10 пъти цената на живачния термометър.

termometer

Механични термометри

Механичните термометри работят с метални или биметални пластини, навити на руло.

termometer1

Електронни термометри

Електронните термометри се произвеждат, като активният им орган е проводник, чието съпротивление се изменя при промяна на температурата на околната среда. Голяма част от тях се изработват с термодвойки от два метала с различна проводимост, зависеща от температурата, но най-точните и неизменни с течение на времето са съпротивителните термометри, създадени на основата на платинен тел или на платина споена с керамична основа. Най-често използваната сплав е т.н. платина 100 – PT100, която има при 0°С съпротивление 100Ω или платина 1000, която при 0°С има съпротивление 1000Ω. Зависимостта на съпротивлението от температурата е почти линейна в температурния обхват от -200 до + 850°С, което качество се използва за разграфяване на термометрите.

Оптични термометри

Базирани са на промяната на свойствата на оптичните влакна при промяна на температурата. Най-общо те променят степента си на пропускане на светлината и както и спектъра си.

Инфрачервени термометри

При тях температурата може да бъде измерена без осезателната част на термометъра да се докосва до тялото, чиято температура измерваме. Тези термометри се прилагат все по-масово в индустрията, в медицината, а отскоро и в бита.

Газов термометър

Това е прибор за измерване на температурата, чиито принцип на работа се подчинява на закона на Шарл. През 1703г. Шарл установил, че при еднакво нагряване, на който и да е газ, се получава еднакво повишаване на налягането, ако обема на газа се запази константа. Зависимостта на налягането от температурата при това е линейна, затова може да се приеме, че налягането е количествен измерител на температурата, по този начин, свързвайки манометър с херметически затворен съд, в който има газ, може манометъра да се градуира не за налягане, а за температура. Най-точните газови термометри се получават при използване на водород или хелий.

Би могло да се направи класификация на термометрите и по тяхното предназначение, но това не е тема на тази статия.

Домашни метеостанции

По определение, метеостанциите представляват съвкупност от различни измервателни уреди за измерване на параметрите на метеорологичното време. Основните такива уреди са разбира се:

  • термометър – за измерване на температурата на въздуха;
  • барометър – за измерване на атмосферното налягане;
  • хигрометър (влагомер) – за измерване на влажността на въздуха;
  • анемометър – за измерване на скоростта и посоката на вятъра;
  • дъждомер – за измерване на валежите и др.

Сградата, в която се провеждат метеорологическите наблюдения също се нарича метеостанция.

Тук, обаче ще разгледаме т.н. битови метеостанции, които се използват в домакинствата.

meteostancia

Още от 19 век в обществените сгради и корабните каюткомпании са се използвали, освен часовник и термометър, също така и масивни барометри, поставен в масивни дървени корпуси. С навлизането на електрониката в домакинствата, започват да се появяват на пазара компактни електронни метеостанции, които чрез един или няколко сензора показват температурата в стаята и навън, влажността, атмосферното налягане и анализирайки данните с малък процесор, формират прогноза за времето за ден напред. Работят чрез сменяеми батерии или включени към електрическата мрежа.

meteo

Често малкото електронно устройство освен сензори за времето има в корпуса си и електронен часовник с аларма и календар, изобразява фазите на луната и др. Тези многофункционални устройства дават множество данни на един дисплей и по този начин улесняват ежедневието на милиони хора, а освен това са на съвсем достъпни цени.