Mar 182016
 

Едва ли има продукт от ежедневието ни с по-разнообразни форми, функции и размери. Компютърните колонки са претърпели много голяма еволюция от създаването си и от просто средство за озвучаване на компютърни конфигурации, са се превърнали в дизайнерско предизвикателство с уникални цветове, модели и мощност.

ace cream

Произвеждат се от стотици производители от цял свят, поради сравнително простото си устройство, в къси серии, на съвсем достъпни цени и много често с доста спорно качество…

speakers

В началото колонките за компютър имаха захранващ кабел, който трябваше да се включи в контакт, което значително ограничаваше употребата им на открито. Сега вече захранването им се осъществява чрез USB кабел от източника, към който са включени, когато изобщо има кабел, защото много често използват технологията bluetooth и са напълно лишени от каквато и да е връзка с лаптопа или компютъра. Универсални са и могат да се включват към смартфони, Mp4-ки и каквото се сетите.

angry-birds-speakers

Някои от тях имат вградено дигитално радио или микрофон за осъществяване на конферентни разговори, LED дисплеи, електронни часовници, вход за Mp3-ки, възможност към тях да се включват за зареждане други устройства и какво ли още не.

alarm-clock-speakers

Тези които приемат сигнал чрез bluetooth обикновено се захранват с някакъв вид батерии, поставяни в корпуса им, зареждаеми, от своя страна, или не.

rugby

Напоследък по-компактните компютърни колонки се използват за осигуряване на звук, подаван от смартфона и по този начин са идеално допълнение към нещата, които слагаме в раницата, когато отиваме на излет в планината. Много от тях са водоустойчиви, за да се използват безпроблемно на плажа, в басейна или под душа.

angry bird

Поставят им LED подсветка, регулатор на звука и им придават форма на футболна или бейзболна топка, глава на мече, коте, прасенце, куб, ябълка или са с формата и големината на кенче Кока-Кола или бира.

waterproof

Колкото формата им е по-остроумна, толкова колонката е по-продаваема и интересна за купувачите, които са предимно младежи.

pokemon

Мощността им обикновено не е голяма, а и няма как да е с тези размери и се колебае между 2 и 5W, като най-често е 3W, а честотната лента на възпроизвеждане на звука също не е твърде широка. Разбира се има изключения, като например моделите, които предлагат мощност 40W, като честотната им лента е от 30Hz до 20kHz. Те са активни, с отделно захранване и размерът има е като на куфар. Друг вариант са системите 5.1, които представляват 5 колони и суббуфер, които се разпределят така – 2 предни (лява и дясна), две задни (лява и дясна), една по-мощна – център и суббуфер, който трябва да бъде разположен ниско.

5.1

Очевидно е, че тази конфигурация е непреместваема и веднъж разположена, остава на мястото си завинаги. Друг статичен вариант на по-мощни компютърни колони е аудио системата 2.1, състояща се от две колонки и суббуфер.

2.1

Тази система е много разпространена в домашни условия и е подходяща както за компютър, така и за телевизор. При липса на достатъчно пространство в стаята, някои прибягват до т.н. саундбар.

soundbar

При него всички колонки 5 + суббуфер са монтирани в един-единствен корпус, като при някои модели суббуфера може да се отделя. Друг вид компютърни колонки, изключително ефектни са така наречените водни тонколонки с цветомузика.

светещи колонки

 

 

При тях в синхрон с музиката в затворен съд над колонката се изстрелват водни струи вода с различен цвят, който се постига чрез LED диоди разположени на дъното на съда. Получава се ефект на танцуващи, сменящи цвета си водни струи, което е наистина впечатляващо.

dance water speakers

Очевидно е, че само въображението на дизайнера вече определя формата, функциите и възможностите на съвременните компютърни колонки. При такова огромно многообразие е трудно да се избере, това което е наистина необходимо да се купи, затова най-често покупката на компютърни колонки е спонтанна емоционална и … често погрешна. Все пак забавлението при избора на компютърни колонки е гарантирано.

Jan 292016
 

Необходими устройства :

  1. Рутер (маршрутизатор) – може да е с вграден суич и/или Wi-Fi;
  2. Суич (комутатор);
  3. Wi-Fi (аccess point – точка за достъп);
  4. Кабел FTP или UTP;
  5. Конектори RJ-45.

 

Ще разгледаме вариант, в който искаме да дадем интернет на няколко съседи, за да си разделим сметката.

Интернет доставчика си е свършил работата и е доставил услугата до нашето устройство в случая рутер TP-Link с подменен фърмуер DD-WRT. От тук започва нашата работа:

  1. Настройка на рутера.
    1. IP адреси :
      1. WAN – това е адресът, който доставчика ни е предоставил, обикновено се настройва автоматично по DHCP, така че тук няма какво да правим.
      2. LAN – това е адресът на рутера който ще ползваме като Gateway (шлюз) – с други думи, откъде да мине трафика към интернет.
  • DNS – това е адресът на сървъра , който превръща IP адресите в имена. Можем да ползваме LAN адреса на рутера, но това не е добра практика. По-правилно е да се зададе адреса на DNS сървъра на интернет доставчика.
  1. DHCP – това е протокола, който раздава автоматично IP  адреси на компютрите и устройствата в нашата мрежа.
    1. Добра практика е да се дефинират всички устройства, като се опише кой IP адрес на кой MAC адрес съответства (MAС адреса е хардуерния адрес на устройствата и е уникален).
    2. Спестява ни конфигуриране на всяка машина поотделно !

lan

  1. Настройка на суича:
    1. В повечето случаи това е пасивна техника и единствената и задача е да концентрира всички LAN кабели и да разпределя трафика в нашата вътрешна мрежа
    2. По-сложни случаи изискват интелигентни суичове, които да поддържат VLAN, Spanning tree и други протоколи за сегментиране и управление на мрежата.
  2. Окабеляване :
    1. Най лесния и най-популярен е метод е звезда или смесена звезда – всички кабели влизат в една точка обикновено суич и от него се разпределят към крайния клиент обикновено компютър.
    2. Използваме LAN кабели категория 5 и конектори RJ-45. Терминиране на конекторите към кабела можете да видите ТУК.

lan2

  1. Настройка на безжичните устройства (WI-FI access point)
    1. SSID това е името, което ще се вижда когато търсим безжична мрежа
    2. WPA2 – тук слагаме паролата, която ще въвеждаме при свързване към безжичната точка (има и други протоколи за сигурност, но този е най-надеждния, който се поддържа от любителските устройства)

 

lan3

 

 

 

 

 

Допълнително – екстри от DD-WRT:

  • Тъй като сме подменили фърмуера на нашият рутер, имаме възможност да създадем VPN сървър, който ще ни позволи да се свързваме към нашата частна мрежа, където и да се намираме.
  • Имаме възможност да ограничаваме трафика на абонатите в мрежата. Това е много полезно особено ако има такива, които теглят филми и файлове и изчерпват трафика на останалите.
Oct 082015
 

Автоматиката или още автоматизацията, представлява силно намаляване и дори изключване на намесата на човека в различни индустриални и технологични процеси, свързани с производството, проектирането, научните изследвания, добиването на полезни изкопаеми, управлението на машини и устройства, преработката и събирането на информация и др. Автоматиката включва не само технически средства и електронни устройства, но и систематични, статистически и математически методи за управление на машини и процеси. В съвременността прилаганите изчислителни методи копират нервните и мисловни функции на човека. За автоматизиране на даден процес е необходимо да има източник на информацията (напр. сензор), средство за преработване на информацията (процесор, чип), управляващо устройство (контролер), изпълнителен механизъм и обратна връзка. Този комплекс от механизми се възприема в своята цялост и се нарича система. Автоматиката има за цел освобождаването на човека от участието му в процеса на производство и други тежки, опасни или еднообразни дейности. Автоматизацията се счита за дял от научно-техническия прогрес, защото чрез нея се увеличава производителността на труда, качеството на продукцията и се намалява себестойността. Основните видове системи за автоматизация се наричат:

  • автоматизирана система за прогностика и планиране;
  • автоматизирана система за научни изследвания, разработки и експерименти;
  • автоматизирана система за проектиране на нови изделия;
  • гъвкави автоматизирани системи за производство;
  • автоматизирана система за управление на технологични процеси;
  • автоматизирана система за управление на машини и устройства.

При автоматизираните системи ролята на човека се свежда до избор на алгоритъм за машината, подбор на входящите данни и анализ на получените резултати. Намесата на човек също така се изисква при аварии или настъпване на непредвидени събития, нестандартни ситуации и решаване на нетипични задачи. С други думи, на човекът е отредена ролята на анализатор, мислител, креативно звено в системата.

Автоматизацията е невъзможна без компютъризацията, информатиката, електрониката, информатиката и роботизацията. Независимо от достиженията на автоматизираните системи огромна част от процесите в промишлеността и добиването на суровини могат да бъдат извършване единствено от човек. Все още няма компютър или устройство, което да си съперничи с човека като ниво на комплекса от сетивни и логически възприятия, разпознаване на логически модели, съзнаване на действителността, съобразителност и преценка. В други случаи човешката работна ръка е икономически по изгодно от сложно, времеемко и скъпоструващо автоматизиране на процесите.

Автоматиката се използва още в началото на ХХ век в телефонните централи, като навлиза с автоматичния телефонен номератор, първоначално работещ на базата на вакуумни лампи, а след това на превключващи релета и накрая става основа на създаването на компютъра. Други първи постижения на автоматизацията са при производството на хартия и валцуване на метал. Нововъведените контролери и релета ускоряват производствения процес и драстично намаляват себестойността на продукцията. Автоматизацията скоро навлиза в бита на хората, като се автоматизират процесите при обслужване на клиентите в заведенията за хранене. Някои ресторанти използват конвейерни ленти за сервирането на поръчките директно до масата на клиента, други използват кафе-автомати и автомати за напитки. В магазините също започва използването на принципите на автоматизацията по отношение на подреждането на стоката и въвеждането на самообслужването, за да достигнем в днешни дни до онлайн пазаруването, където дори отпада нуждата от физически съществуващ магазин. Стоката от склада отива направо към клиента, както е в онлайн магазина на Викиват.

Основните компоненти на автоматизираните системи са:

  • броячи (на импулси и на часове, електромеханични и електронни);
  • датчици (датчици на Хол, индуктивни датчици, капацитивни датчици, магнитни датчици, оптични датчици, температурни датчици, ултразвукови датчици, датчици за влага и др.);
  • джойстици;
  • електромагнитни вентили;
  • термостати;
  • крайни и пътни изключватели;
  • ниворегулатори за течностти;
  • таймери и релета за време;
  • сигнални лампи за пултове и транспортни средства;
  • средства за алармена сигнализация (сирени, звънци и др.)
  • термоконтролери;
  • фотоелектрически ключове;
  • честотни инвертори;
  • хидравлични и пневматични превключватели, кранове и разпределители
  • фоторастерни преобразуватели;
  • пресостати;
  • контактни и индикаторни манометри;
  • електронни спомагателни устройства за автоматика.
Броячи на импулси и часове

broiach

Броячите са устройства, които се използват за регулиране, управление и автоматизация на производствени процеси, поточни линии и др. Броячите са основно два големи типа – електромеханични и електронни.

Броячите на импулси работят посредством механичен контакт, чрез бутон или друг механизъм или чрез електронен датчик. Функционира в режим на събиране на импулсите. При достигане на определен брой импулси, определени от BCD кодер, устройството включва или изключва механичен превключвател. Може да бъде нулирано по електронен или механичен път.

Броячите на часове работят в режим натрупване на време. Натрупаното време се изобразява на многоразряден дисплей. Броенето започва веднага след подаване на входното напрежение. Може да се използва за броене на работните часове на различни машини и съоръжения. Някои от броячите на часове са без възможност за нулиране.

Датчици

1. Датчици на Хол.

datchik na Hol

Безконтактни клавишни превключватели базирани на ефекта на Хол. Представляват преобразувател, изменящ изходното си напрежение в резултат на промяна на магнитното поле. Много често датчиците на Хол се използват в автомобилната индустрия, където прилагането им е позволило да се направят двигателите по екологични, благодарение на по-пълното изгаряне на горивната смес. Могат да бъдат линейни, ключове и тригерни. При линейните датчици на Хол изходния сигнал, който е напрежение е правопропорционален, в линейна зависимост, от интензитета на магнитното поле. Може да има разнообразни конструкции със или без постоянен магнит. Този тип датчици на Хол се използват за прецизни безконтактни измервания на стационарни положения или премествания. Датчиците на Хол – ключове навмират приложение във вентилаторите на компютрите и в автомобилната индустрия. При тях има монтиран тригер, който дава на изхода си „1“ при високо напрежение и „0“ при ниско напрежение. Ползват се също за крайни изключватели или измерване на обороти. Тригерните датчици на Хол също работят в ключов режим, като имат изходен сигнал логическа „1“ при високо магнитно поле, но не минават в състояние „0“ при ниско поле. За целта трябва да се изключи захранването на датчика. Намират приложение в автомобилната промишленост. Датчика на Хол не може да се ремонтира, защото електрониката е свързана неразривно с пластината, която проявява ефекта на Хол.

2. Индуктивни датчици.

induktiven

Индуктивните датчици са много разпространени при контрол на подвижни елементи в производството, следене на броя на детайли и продукти, засичане на скорости и обороти, мониторинг на машинни вибрации от разстояние, контрол на елементи като валове, лагери, втулки. Представляват електронни устройства реагиращи на приближаване на метален обект към активната им повърхност, генерирайки дигитален или аналогов изходен сигнал, който отваря или затваря електрическа верига. Липсата на механичен контакт осигурява на индуктивния датчик дълъг живот и висока надежност. Основни параметри на индуктивните датчици са разстояние на включване, представлява разстоянието между активната повърхност на датчика и металния предмет. Бързодействие – разликата във времената на промяната на разстоянието от сензора до обекти и времето на скокообразното изменение на изходния сигнал. Хистерезис – разликата в разстоянията на включване и изключване на датчика. Има различни видове индуктивни датчици. Според захранващото напрежение има постояннотокови и променливотокови датчици. Има датчици за инклинация, самообучаващи се индуктивни датчици, линейни индуктивни датчици, датчици с микропроцесорен контрол и др.

3. Капацитивни датчици.

kapacitiven

Капацитивните датчици се използват в промишлени системи, следене броя на детайли, регулиране нивото на течности,  като безконтактен сензор за движение на предмети и обекти, както и индуктивните датчици. Разликата е, че при капацитивните обекта на контрол може да не е метален. Капацитивния датчик реагира на вода, стъкло, пластмаса, масла и др. Устройството им включва кондензатор, два коаксиални електрода и RC генератор.

4. Магнитни датчици.

magniten

Магнитните сензори реагират на промяна в магнитното поле. Активират се при повишаване на магнитното поле и отварят или затварят електрическа верига. Използват се за охрана и блокировка на прозоречни отвори, врати, люкове. Контрол на достъпа в охраняеми обекти и складове. Могат да работят с дистанционно или магнитен чип или карта. Често се съвместяват с алармени системи.

5. Оптични датчици.

optichen

Оптичните или фотоелектричните, съща оптоелектричните датчици реагират на промяна на светлинен лъч без физически контакт между сензора и контролирания обект. Светлинният лъч може да бъде във видимия или инфрачервения спектър. Оптичните датчици се използват за охрана и контрол на достъпа до обекти, в автоматизацията на производствени процеси, регистриране на обекти върху промишлени конвейерни ленти, създаване на невидими бариери за безопасност на работника при работа с опасни машини, пакетиране и маркировка на артикули и др. Оптичните датчици според принципа на действие могат да бъдат:

– оптични сензори от бариерен тип. Съставени са от предавател и приемник в два отделни корпуса, разположени срещуположно един спрямо друг.  Предавателя генерира и излъчва постоянен светлинен лъч към приемника. Датчика се задейства при прекъсване на светлинния лъч помежду им. Този тип датчици функционират в инфрачервената част на спектъра.

– оптични датчици дифузен тип. Предавателя и приемника се намират в един корпус. Предавателя генерира и излъчва светлинен лъч, който се отразява от стационарен обект и малка част от него се връща обратно към приемника. Когато лъчът се прекъсне приемника сменя работното си състояние и включва електрическа верига на изхода. Дифузните оптични датчици също работят с инфрачервени лъчи.

– оптични датчици маркерен тип. Излъчвателят и приемникът са в един корпус и работят във видимата част на спектъра. Използват се за за проследяването на цвете маркер върху цветна или прозрачна основа. Намират приложение в производствени процеси на продукти движещи се по конвейерни ленти.

6. Температурни датчици.

temperaturen

Температурните датчици са основно на принципа на термодвойките. Термодвойките са сензори за температура съставени от два различни проводника, които реагират на температура по различен начин и в резултат на това генерират напрежение пропорционално на разликата в температурите на между двата края на на проводниците. Във физиката това се нарича термоелектрически ефект. В зависимост от материала на проводниците термодвойките се делят на няколко вида:

– термодвойка тип К. Този тип термодвойка се среща в две разновидности – хромел, представляващ сплав от от никел и хром в съотношение 90 към 10 и алумел, представляващ сплав от никел 95%, алуминий 2%, магнезий 2% и силикон 1%

– термодвойки тип J. Този тип термодвойка има сравнително ниска чувствителност. По-ниска от термодвойките тип К. Като материал представляват сплав от желязо и константан.

– терморезистор платина 100. Терморезистора Pt100 представлява сплав от редки метали и платина. Този тип температурен датчик има висока точност. Основен негов параметър е, че при 0°C има съпротивление 100 Ohm.

Температурните датчици с индустриално приложение реално са термодвойки затворени в метален корпус, с помощта на който се измерва температурата на различни процеси, помещения, обекти или съдове. Наричат се още термистори и служат като осезателен елемент в система за автоматизация, като подават обратна връзка към термоконтролери и управляващи устройства.

Освен Pt100 има и други терморезистори, като основното при всички е, че са температурнозависими. Делят се на два вида:

– NTC (negative temperature coeficient). Това е терморезистор (термистор) с отрицателен температурен коефициент. Представлява полупроводник с отрицателна температурна зависимост, т.е. при увеличаване на температурата, съпротивлението на терморезистора NTC намалява. Причината за увеличението на температурата може да бъде топлинната съставка на тока, протичащ през полупроводника или увеличение на температурата на окръжаващата среда, като по този начин изпълняват функцията си на температурен датчик.

– PTC (positive temperature coeficient). Термистор с положителен темепературен коефициент, чието съпротивление се увеличава при повишаване на температурата.

Терморезисторите се използват за измерване на температурата, за огроничаване и стабилизиране на тока в електронни схеми или при компенсация на температурата в транзисторни схеми.

7. Ултразвукови датчици

ultrasonic

Ултразвуковите датчици имат следните предимства: висока точност и бързодействие, проста конструкция, устойчивост на удари и вибрации, липса на механичен контакт, работят в широк диапазон на температура и налягане. Принципа на действие на класическия ултразвуков датчик е следния: предавател вграден в датчика излъчва кратък ултразвуков импулс и едновременно с това се стартира таймер, който отчита времето. Когато импулса се отрази в наблюдаемия обект и се върне в датчика – таймера спира. Времето между излъчения и отразения импулс служи за изчисляване на разстоянието до обекта. При повторен импулс – се сравнява с времето на предишният и може да се анализира степента на преместване на обекта. Често изходния сигнал е напрежение, което варира при преместване на обекта или при преместване на обекта в зоната на чувствителност на датчика пропорционално се променя изходен ток. Ултразвуковите датчици имат приложение при контрол на всякакъв вид течности, включително взриво и пожароопасни, проводими и непроводими в закрити и открити резервоари. Използват се за измерване на разстояние до гранули, насипни материали, прозрачни и непрозрачни повърхности.

Mar 102015
 

Когато си купуваме аудио и видео техника, трябва да знаем с какви кабели ще свържем отделните устройства в хармонична аудиовизуална система, ползвайки всички характеристики на нашите уреди, без загуби на сигнал и качество. Дори и най-качествената мултимедия може да  бъде компрометирана от зле подбрани или нискокачествени кабели. Без претенция за изчерпателност, тук ще дадем основните видове  АV кабели, техните характеристики, приложения и недостатъци.

По аудио-видео кабелите се предават сигнали с напрежения до 2 V, ток – няколко mA и ниска честота. Тези стойности на тока и напрежението правят тези кабели напълно безопасни за човек. А-V кабелите са уязвими на всякакви външни смущения, което налага тяхното екраниране. Друг тип A-V кабели са RF кабелите, които пренасят високочестотен сигнал до 1000MHz. Трансформацията от RF сигнал към AV сигнал се извършва от тунери, а обратната трансформация – от RF модулатори.

HDMI кабели. (High-Definition Multimedia Interface). Това е съвременен стандарт (от 2002г.) за пренос на цифрово видео и аудио. Стандартът HDMI успешно заменя DVI стандарта.

HDMIcable

HDMI-HDMI

 

HDMI интерфейса може да поддържа всички резолюции, които съществуват и се използват в момента, в това число и HDTV. Освен това конекторите на HDMI са много по-компактни от тези на DVI. Двата стандарта са напълно съвместими и ако имате старо устройство с DVI изход, чрез преход: DVI-HDMI можете да използвате новия кабел.

hdmi-dvi adapter

 

Едно от предимствата на стандарта HDMI е поддръжката на HDCP (High-Bandwidth Digital Copy Protection), представляващо защита на възпроизвеждането разработена от Intel. Това е изискване на киноиндустрията срещу копирането на HD видео насочено срещу пиратите.

Основното, което интересува масовия ползвател на HDMI стандарта е дали този кабел ще пренесе без загуби дигиталното изображение с Full-HD резолюция от изпращащото устройство до свързания с HDMI кабел, монитор или телевизор, т.е. дали ще се запази резолюцията и всички пиксели за единица време…

30m_hdmi_cable_with_booster_kenable

Отговорът е „ДА“. HDMI стандартът може да пренесе 165 000 000 пиксела за секунда. При стандартна резолюция имаме 1024х768=768 432 пиксела на екрана, които при 80Hz се опресняват 80 пъти в секунда. Следователно всяка секунда през кабела протичат 62 914 560 пиксела (това се отнася за CRT мониторите) или имаме честота на пренос 62.9MHz и е доста по-малко от поддържаната от HDMI стандарта – 165MHz. Дори при HD-VIDEO стандарт, резолюция 1920х1080 и честота на обхождане на лъча – 60Hz имаме 124.4MHz, т.е. доста под максимално поддържаната честота на трансфер. HDMI е подходящ и за Blu-ray видео.

Относно аудио сигнала, който интерфейса HDMI поддържа, той е 7.1 с честота до 192KHz, което означава че HDMI поддържат Dolby Digital, Dolby TrueHD и DTS-HD за 7.1-канален звук за аудио с театрално качество, без загуби и е напълно достатъчен като възможности за най-съвременни домашни кино системи.

Чрез HDMI могат да се предават и управляващи сигнали. Така с едно дистанционно може да се управлява и DVD, A/V ресийвър и др.

Напоследък на пазара излязоха още по-високочестотни телевизори опресняващи образа със 100 и 200Hz честота. Това наложи създаването на нов вид HDMI тип В. Стандартния HDMI (тип А) има 19 пина (крачета), а новия – 29 пина. Това позволява на тази модификация на интерфейса да трансферира пикселите с честота до 300MHz. Има и HDMI тип С, което представлява миниверсия на обикновения HDMI. Нарича се miniHDMI.

HDMI към miniHDMI

HDMI – miniHDMI

 

SCART кабели или EUROSCART или EUROCONNECTOR (Syndicat des Constructeurs d’Appareils Radiorécepteurs et Téléviseurs) е кабел за пренос на AV сигнал въведен от Франция. Има трапецовидна форма с 21 пина, чрез които се подават звукови S-VIDEO сигнали, RGB сигнали и управляващи сигнали. Предимството на този вид кабел е, че чрез него могат да се предават както аудио, така и видео сигнали само с един кабел, както и при HDMI кабела, както и че връзката е двупосочна. SCART стандарта е потребителски и се използва за свързване на DVD плеър към телевизор или домашно кино към TV.

scart

SCART-SCART

 

 

Съвременния потребител има различни устройства с различни изводи и понякога се налага да се свърже устройство имащо  SCART изход към устройство имащо само така наречения композитен изход наричан още RCA. Представлява 3 чинча с жълт бял и червен цвят.

scart to rca

SCART-3RCA

 

През жълтия конектор минава видеосигналът, а през червения и белия аудио стерео сигналът. При този преход има загуба на качество на картината, защото композитния видео сигнал е формат още от аналоговата телевизия и съдържа информация за картината в смесен вид: за яркост, за цветове за синхронизиращи импулси.

scart-rca

преход SCART-3RCA

 

3RCA кабелът е най-некачествения начин за пренос на видеосигнал, но някои стари видеорекордери, по-стари телевизори и DVD плеъри имат единствено такива изходи.

ECore-RCA-Cables

3RCA-3RCA

 

При създаването на видео сигналът се извършват смесвания и предварителни обработки, при които се губи от първоначалното качество на картината. При пренасянето му, поради стеснената честотна лента, имаме допълнителна загуба на цветова гама на изображението. След получаването му в телевизора се извършват обратни диференциращи основните съставки обработки, при които отново се губи качество на картината, нарича се още CVBS (Color, Video, Blank и Sync).

S-VHS кабелът e подобрена версия на 3RCA кабела. Нарича се още  S-Video кабел и може да пренася картина с повече цветови нюанси, контраст и стабилност на изображението в сравнение с  композитния RCA кабел. При този стандарт яркостта и цветът се пренасят по отделни проводници откъдето и идва буквата S (separate) – отделен. Буксите (конекторите) представляват кръгъл кух метален цилиндър с 4 пина.

svHS-Cable-1.5m_02_large

4pinSVHS-4pinSVHS

 

За свързване на устройства от различен клас, често се използват кабели от смесен тип от типа 7-pin S-VHS към 3RCA

7PinS-Videoto3RCA1

7pinSVHS-3RCA

 

или S-VHS към RCA жълт.

s-video

SVHS-RCA

 

При тези преходи качеството на картината зависи от най-нискокачествения тип стандарт. Доскоро S-VHS беше предпочитания стандарт за видеокамери и видеорекордери ползващи miniDV касети S-VHS или още по-старите Hi-8 камери и касети. Все още има много устройства, имащи изход S-Video.

RGB кабел (Red, Green, Blue).

cable-dvd-3x3-video-componente-rgb-3-rca-led-tv-124-MLA4667821694_072013-F

RGB-RGB

 

Наименованието идва от цвета на конекторите и обикновено кабела е от смесен тип, т.е. RGB към S-Video,

b28f3a2a992470d3cd15e8d0edd4aba57cb4c736

RGB-7pinSVHS

 

или RGB към VGA,

rgb vga

RGB-VGA

 

RGB към SCART.

rgb skart

SCART-RGB

 

 

Един от преходните кабели е RGB към YUV

41Xbmzk6UwL._SY300_

RGB-YUV

 

за връзка между компютър и усилвател. Този тип кабели са компонентни. В RGB кабела се отделя не просто цветовия сигнал от другите, но и той самия се разлага на отделни компоненти (цветове). Сигналът за синхронизация може да бъде предаван по оделен кабел и тогава кабела се означава като RGBS, конекторите най често са чинчови  RCA конектори. Компонентната видео връзка е най-качествената аналогова видео връзка, при която почти няма загуба на цветове и детайли в картината.

DVI кабел (Digital Video Interface) се появява през 1999г.

DVI-I-Dual-Link__13926_zoom

DVI-DVI

 

 

и е предвестник на HDMI и има 4 канала за пренос на цифрова информация: 3 канала за основните цветове и един канал за тактовата честота. Скоростта на предаване на данни чрез DVI интерфейс достига до 1.65 GB/s или ако преобразуваме в пиксели за да направим сравнение с HDMI кабела имаме 165млн. пиксела или 1600х1200 пиксела при 60Hz честота. След HDMI, това е най-качествения кабел за дигитални сигнали. Има два вида: DVI-D за цифрови и DVI-I (integrated) за аналогови сигнали.

615x200-ehow-images-a04-ep-5i-what-dvi-cable-800x800

За да е по-ясна разликата между DVI и HDMI кабела ще откроим 3 неща, които VDI кабела не може да предава: това са управляващи сигнали, висококачествен звук и няма HDCP.

Както и другите видове кабел и при този може да имаме преход от един стандарт към друг, напр. DVI към HDMI или само като преход.

hdmi-dvi adapter

 

VGA кабел. Създаден е към края на осемдесетте години и се използва изключително за свързване на монитор към компютър.

vga_cable

VGA-VGA

 

 

Има 15 пина подредени на 3 реда, като всеки ред отговаря за определен цвят: червен, зелен и син. В зависимост от разделителната способност трансферирана по кабела съществуват VGA кабели с различна резолюция. VGA кабелите предаващи големи резолюции се означават WVGA където W е от wide. При монитори имащи вход DVI, се налага преход VGA към DVI.

20091012023146740

VGA-DVI

 

Някои лаптопи имат miniVGA входове, което изисква преход или преходен кабел VGA към miniVGA.

10h1-624xx

VGA-miniVGA

 

Кабелите от смесен тип са също толкова често срещани, както и тези с два еднакви накрайника.

uxa09021900ux0019uxc_1387897991

 

Понякога е по удобно да се използва просто преход от един интерфейс към друг, а не кабел.

VGA-DVI-Adapter-F-M

 

Следва продължение…

Jun 102014
 
Вентилатори, охлаждащи процесорите на компютрите

Всеки компютър се нуждае от процесор, за да функционира правилно. Централният процесор е най-важният елемент на компютърната система, който е отговорен за изпълнението на основните функции на компютъра и обработката на данни, които са от съществено значение за безпроблемната работа на всеки компютър. Модерните компютри работят интензивно и денонощно и съответно създават голямо количество топлинна енергия. Колкото по-сложен е компютърният софтуер, толкова по-енергоемко работи процесорът и генерира повече топлина. За безупречното му функциониране е важно да се поддържа постоянен контрол на нивото на температурата, като се охлажда с помощта на вентилатори.
Вентилаторите са един от основните компоненти на процесора и помагат за ефективното разпръскване на топлината, генерирана и от другите елементи. Ако не се използват охлаждащи устройства, количеството на генерираната топлина може да причини непоправимо или тежко увреждане на другите елементи в процесора, като дънната платка, RAM паметта, както и други важни компоненти, които са от основно значение за функционирането на компютъра.

Видове вентилатори за охлаждане на процесори

Компютрите са оборудвани с различни инсталации за охлаждане, които разпръскват излишната топлина, генерирана от компонентите, като основните такива съоръжения включват вентилаторите за централния процесор, компютърната кутия и твърдите дискове. Най-често срещаните размери на тези устройства с квадратна форма са 60 mm, 80 mm, 92 mm и 120 mm.

Вентилатори за процесори

Процесорът използва много енергия, когато работи, и като резултат от това отделя големи количества топлинна енергия, произведена от оперативните компоненти. Генерираната топлина трябва веднага да бъде разпръсната, за да се запазят елементите хладни и да се избегне каквато и да е повреда или пълен срив на системата. Охлаждащият вентилатор премахва топлината, която се натрупва в резултат на продължителна употреба и гарантира, че нивата на температура са стабилни чрез изкарване на горещия въздух навън и вкарване на хладен въздух към нагретите елементи. Един висококачествен охлаждащ вентилатор контролира риска от прегряване, като поддържа нормално ниво на топлина, докато машината работи и позволява на потребителя да използва компютърната система комфортно.
Вентилаторът работи в комбинация с метални устройства наречени радиатори. Тези устройства подпомагат процеса на охлаждане чрез поемане на топлината от активния елеменв своята алуминиева конструкция и я разсейват. Охлаждащият вентилатор, прикрепен към радиатора, издърпва топлината от него и вкарва по-хладен въздух през отворите на радиатора.
Повечето компютри използват мултискоростни процесорни вентилатори, които следят температурата на дънната платка, процесорите и видеокартите. Колкото тези компоненти стават по-горещи, толкова по-бързо вентилаторът се върти, като по този начин разпръсква горещия въздух на разстояние от радиатора и гарантира, че компонентите остават хладни и в оптимална работна кондиция.

Вентилатори за компютърна кутия

Само процесорните вентилатори не могат да разсеят топлината от компонентите, особено ако се отделя много горещина при интензивна работа. Вентилаторите за компютърни кутии са също полезни за охлаждането на елементите, като осигуряват циркулация на свеж въздух в кутията. В зависимост от това как е конструирана вашата компютърна кутия, този тип устройства могат да извеждат горещия въздух навън, да засмукват студения въздух навътре или и двете.
Ако вашият компютър има само един вентилатор, той най-често се намира в задната част на кутията и спомага за отвеждане на горещия въздух навън от вътрешността. Също така често срещана конфигурация е, когато има един вентилатор на предния панел на кутията (тъй като в тази област обикновено има повече място), който всмуква хладен въздух отвън и след като този въздух премине през нагорещените елементи и се затопли, се изкарва от задния вентилатор. Понякога може да има и трето такова устройство за охлаждане, който се намира отгоре или отстрани, за да вкарва хладен въздух в директна близост до процесора. Тези устройства са лесно забележими и поради това ги има в различни модификации. Те също така имат въздушни филтри, които предотвратяват влизането на прах в кутията на компютъра.

Вентилатори за твърд диск

Твърдите дискове не генерират толкова топлина, колкото процесора или видеокартите и в зависимост от конфигурацията на системата, те консумират около 10 или 12 вата при натоварване и около 7 вата, когато не са в употреба. Повечето от топлината в твърдия диск се причинява от триене, тъй като главите трябва да се движат напред и назад, което може да го повреди. За доброто на компютъра ви е да имате специален вентилатор за твърдия диск, който дава възможност за подходящо охлаждане, тъй като прегряването на същия може да доведе до срив в най-деликатните части в електрониката на твърдия диск, а също и до получаването на лоши сектори.
Алтернативен начин за поддържане на необходимата температура за компютри, които работят много с твърдия си диск, са охладителите за твърд диск. Използването на такива охладители засилва стабилността и устойчивостта на системата, като я държи в оптимално състояние и способна да оперира ефикасно с жизненоважната за твърдия диск информация. Охладителите за твърд диск могат да бъдат активни или пасивни. Активното охлаждане означава хладният въздух да бъде насочен директно върху твърдия диск, а пасивните охладители (примерно радиаторите) са разпръснати на различни места и осигуряват охлаждане на по-голяма повърхност. Тези устройства могат да се поставят във външна на компютъра кутия, която е свързана към дънната му платка.

Поддържайте компютърните си вентилатори ефективни

За да работи ефективно вашият компютър, е добре да почиствате периодично вентилаторите му. Натрупването на прах може да забави действието на тези устройства, а дори и да ги задръсти. Използвайте четка, за да почиствате охлаждащите устройства старателно. Друг трик за поддържане на оптималната работа на вашите компютърни вентилатори и съответно да удължите живота на вашия компютър е да поставите процесора на място, където ще има приток на свеж въздух, тъй като горещия въздух вътре в кутията трябва да се заменя със хладен. Избягвайте да закривате гърба на процесора, като го поставяте до стена, тъй като това може да попречи на вентилатора за охлаждане да върши работата си. Като следвате тези съвети и с малко съобразителност можете да постигнете удивителна дълготрайност и ефикасност на компютърната си конфигурация.

Автор: Янчо Янев

Jun 032014
 

В съвременния свят много често ни се налага сами да ремонтираме настолният си компютър. В тази статия ще се опитам да  пресъздам често срещаните проблеми с вентилатори за процесор, захранване , видео карта и шаси.

вентилатор за компютър

вентилатор за компютър (шаси)

Вентилатор за процесор

Вентилатор за процесор на преносим компютър

Симптоми:

1. Шум от вентилатора- това е често срещано явление при стартиране на ПК. Причината най-често е в липсата на  маслото смазващо лагера или втулката (зависи от типа вентилатор)

2. Спиране на перката – в следствие на изхвърлена смазка и/или замърсяване на лагер или втулка.  Води до загряване или прегряване на елементи. Тук бих ви посъветвал да преглеждате машината от време на време (на един два месеца) особено лятото в жегите и ако забележите  неработещ  или съмнително шумящ вентилатор да предприемете мерки.

3. Липса на захранване до вентилатора.

4. Прах

Какво може да се направи:

1. Най евтиния вариант е да се смаже лагера/втулката. Това не е за препоръчване, но ако няма друг възможен вариант или пък ви се налага, това е временно решение.

–     Махнете лепенката на вентилатора след това ако има капаче предпазващо оста махнете и него.

–     Вземете фино машинно  масло и капнете една капка.

–     Раздвижете перката, докато не усетите, че олеква. Трябва да се движи свободно.

–     Забършете корпуса на вентилатора от маслото, така че да може да се залепи лепенката отново.

–    Монтирайте вентилатора и тествайте.

2. Закупете нов вентилатор със същите характеристики от близкия магазин за електроника. Това е препоръчително.

3. Почистете с мека четка (за боядисване или рисуване) праха по перката и носещата конзола.

4. Ако сте изпълнили всичко горе описано и вентилатора пак не върти то може да не стига захранване до него. Друга възможност е да не се подава правилно информация към него (вентилатора на процесора и някои от видео картите имат възможност за регулиране на оборотите и старт-стоп функции).

–    Трябва да измерите дали има захранване с помощта на мултицет. Обикновено проблемът е в захранващия блок на ПК и смяната му решава проблема.

–    Друга възможност е да се проверят настройките в BIOS, където също може да се спират и пускат някои вентилатори (зависи от дънната платка и др.).  Най-често вентилаторите на шасито могат да спират и пускат от BIOS.

Jun 022014
 

Пусковите кондензатори са предназначени за стартиране на променливотокови асинхронни двигатели. Пусковите кондензатори имат две съществени роли: 1. Намаляват искренето между контактите. 2. Осигуряват бързо нарастване на магнитното поле (т.н. сгъстяване на магнитното поле ) Пусковите кондензатори, както и всички останали кондензатори имат следните основни параметри, които ги характеризират и по които могат да бъдат избирани: Капацитет на кондензатора. Дава се във Фаради (най-често микрофаради) и зависи от материала на диелектрика, технологията на производство, околната температура и др. Номинално напрежение – дава се във волтове и се възприема като нормално работно напрежение на кондензатора, при идеални условия на околната среда. Толеранс на кондензатора – обикновено е +/-5% или +/-10% . Изписва се от производителя, заедно с капацитета и номиналното напрежение на корпуса на кондензатора. Тангенс от ъгъла на загубите. Стойността му показва количествата загуби в диелектрика и е величина, зависеща изключително от материала на непроводимата част на кондензатора – това е частта между двата полюса. Материал на корпуса. Има изключително много видове кондензатори в зависимост от материала, от който е изграден техния корпус. Най-разпространени са кондензаторите с корпус от алуминий, с пластмасов корпус, залетите с различни видове смоли и битуми, както и пластмасовите корпуси. Видове изводи. Кондензаторите могат да бъдат с различни изводи. При някои, от корпуса им излизат гъвкави проводници, други са с твърди пинове и др. Основен параметър също така е степента на защита. IP00 означава липса на защита IP64 означава влагозащитени и т.н. Повече за кондензаторите можете да прочетете в статията „Кондезатори„. За да изясним работата на един пусков кондензатор ще вземем за пример кондензатор с метал-хартиена конструкция. Той се състои от плочи от метализирана хартия, които са отделени една от друга с два листа изолиращ материал (например восъчна хартия) Тези плочи, заедно с изолационния материал (диелектрика) са навити на руло и поставени в метален корпус. Едната плоча е съединена със заземеният метален корпус, а другата е изведена към контактен прекъсвач. Когато на изводите има напрежение, токът може да тече вътре, но не и през кондензатора. Напрежението зарежда кондензатора до стойност съизмерима със стойността на това напрежение. Когато кондензаторът се зареди – токът спира. Ако сега отстраните проводниците, чрез утечки напрежението на двата полюса постепенно ще започне бавно да намалява. Ако зареденият кондензатор се включи към мрежата, ще протече разряд с направление обратно на посоката, в която е протичал зарядния ток. За да разберем принципа на работа на кондензатора, нека разгледаме система на пуск на двигател с отстранен кондензатор. Когато контактите са отворени, силовите линии пресичат както първичната, така и вторичната намотка и по такъв начин електродвижещата сила се натрупва в първичната намотка. Това води създаване на толкова силно електромагнитно поле, че то може да пробие въздушната междина между контактите. Създава се електрическа дъга, която поддържа протичането на ток с много висок ампераж, което води до силно обгаряне на контактните тела. Това много напомня работата на проста хидравлична система изобразена на фиг.1

kondensator-zajiganie

фиг.1

Водата протичаща през тръбата с голяма скорост води до бързо покачване на налягането ако кранът бързо се затвори. Това налягане, обаче постепенно намалява при наличие на място, където водата да отиде при затворен кран (камбановидното разширение). Наличието на въздушен калпак в системата позволява на водата да отиде в него, когато кранът внезапно се затвори, като след известно време въздушното налягане ще избута водата обратно по тръбата. Кондензаторът изпълнява работата на буфер, подобно на въздушния калпак в хидравлическата система. Когато контактите започнат да се отварят, кондензатора поглъща токът на самоиндукция, затова когато е напълно зареден, контактите могат да се отворят без риск от поява на искри. След това кондензатора се разрежда в посока обратна на посоката на първоначално протеклият ток.

Схеми на еднофазни асинхронни двигатели с пускови кондензатори

За работата на всеки асинхронен двигател е необходимо наличие на въртящо се електромагнитно поле. При включването асинхронен двигател в трифазната мрежа е лесно да се изпълни това условия: имаме три фази отместени една от друга на 120°, създаващи поле, което в пространството между ротора и статора се изменя именно циклично. Проблемът произтича от необходимостта да се използва асинхронен двигател в битови условия, където напрежението е еднофазно и е 220 VAC. Да се създаде въртящо се магнитно поле в такава мрежа, не е съвсем просто, затова еднофазните асинхронни двигатели не са така разпространени, както трифазните им аналози. Въпреки това, се използват в битовите вентилатори, помпте и други устройства. Трябва разбира се да се има предвид, че мощността на еднофазната верига не е много голяма, а електрическите характеристики на еднофазните двигатели, като цяло съществено отстъпват от характеристиките на трифазните асинхронни двигатели, а като мощност, рядко превишават един киловат. Роторът на еднофазните АД се изпълнява като накъсосъединен, тъй като заради ниската си мощност тези машини нямат нужда от регулиране в роторната верига. Схемата на статора представлява две намотки, включени паралелно във веригата. Една от тях е работна и осигурява работата на двигателя на 220 волта, а втората се счита за спомагателна или пускова. Към втората намотка се свързва елемент, който осигурява дефазирането на тока в намотките, което е необходимо за създаването на въртящо се електромагнитно поле. В 99% от случаите този елемент е пусков кондензатор, но все пак съществуват електродвигатели имащи включени със същата цел резистори или индуктивности. В зависимост от схемите на свързване кондензаторните електродвигатели се делят на такива с пусков кондензатор, с пусков и работен и само с работен. sheme Cp and Cp Най-разпространен е случаят на еднофазен асинхронен двигател с допълнителна намотка и кондензатор включен във веригата само за времето на пуска, като след това се изключва, както това беше пояснено във статията за кондензаторите в този блог. Във вариантът с работен кондензатор, той е постоянно включен във веригата. Електрическите машини, чиито схеми са реализирани с пускови кондензатори, имат добър пусков въртящ момент в началото на работния цикъл, но по време на работния процес параметрите на тези двигатели се влошават, защото полето създавано от едната работна намотка се явява елептично, а не кръгово. От своя страна двигателите с работен кондензатор имат добри работни характеристики, които се поддържат през целия работен процес, за сметка на влошени пускови. Очевидно е, че е неизбежно създаването на компромисна схема с пусков и работен кондензатор, при която двигателя има сравнително добри пускови и нелоши работни характеристики. Схемите с пусков кондензатор са задължителни при тежки пускови режими, а схемите с работен кондензатор – там, където нуждата от висок пусков момент не е така важна. Практически, коя от схемите ще изберете решавате вие, защото всички изводи, както на двигателя, така и на кондензаторите са изведени в клемната кутия и там, чрез проста промяна на местата на проводниците, можете да реализирате един или друг схемен вариант. Ако се наложи да избирате кондензатори, може да се ръководите от следните стойности: работният кондензатор трябва да е около 0.7 -0.8uF на киловат, а пусковия – 2.5 пъти с по-голям капацитет. Ако се чудите как да разберете, кои изводи са на пусковата, кои на работната намотка (ако те не се означени, разбира се), можете да се ориентирате по тяхното сечение: пусковата е значително с по-голямо сечение. Има и случаи, които не са много редки, при които пусковата и работната намотка са свързани вътре в корпуса на двигателя и са изведени с един общ извод. В този случай не може да се осъществява реверс, защото не трябва да се сменят местата на пусковата намотка. На практика в този случай ще имаме три силови извода в клемната кутия. Кой извод е на пусковата, кой на работната намотка, а кой общ, може да се определи единствено чрез прозвъняване. Най-голямо съпротивление ще се получи между изводите на пусковата и работната намотки, а съпротивлението между общия извод и пусковия е по-голямо, от това – между общия и работния край.

Включване на трифазен асинхронен двигател към еднофазна мрежа, чрез кондензатор.

В практиката често възниква необходимост от използване на трифазен двигател в еднофазната битова мрежа. Може да се използва следната схема, която осигурява 75% от мощността на трифазната машина. star Как да изчислим кондензатора? Ако двигателят е изчислен с фазно напрежение 127 VAC (127х3=380VAC) то: С=2800.I/U=12,72.I uF, където U и I са номиналните ток и напрежение в еднофазната мрежа. triangle Ако двигателят е изчислен на фазно напрежение 220 VAC, то: C=4800I/U=21,82.I uF Като при изчислението винаги трябва да се предвижда известен резерв.

Jan 102014
 

Какво представлява VoIP  ?

Това на практика е технология, която позволява пренасяне на глас през интернет мрежата. VoIP -Voice over internet protocol (IP).  С прости думи там където има интернет, без значение през какъв пренос  и технология се предава (безжично, оптика, модем и др.) би могло да има и предаване на глас VoIP.

Телефонната централа има за цел да обедини всички клиенти (телефони) и да ги пренасочи към други такива. Тук искам да поясня, че не сме задължени да ползваме телефонен апарат, може да се ползва и софтуер за компютър, смартфон, таблет. Предимството на модерната интернет телефония се крие в бързодействието и гъвкавостта. Да направим кратко сравнение с познатите ни телефонни услуги. Да вземем така наречените стационарни телефони и GSM-и. За разлика от тях, където и в света да се намираме с такъв VoIP телефон ние можем да разговаряме с колегите в офиса, само с наличието на интернет, към който да се закачим. Услугата би била напълно безплатна. Друго предимство е, че можем да се обадим например от Америка на стационарен или мобилен телефон в България и да говорим на цената на, която е заложил оператора за национални разговори. Много удобна и безплатна е схемата за разговор с партньори и сателитни офиси при условие, че се направи трънк между две централи или се закачат всички към една централа. Предимството да се ползва централа пред това клиентите да се закачат директно към доставчика на VoIP  е, че с централа ние можем да определяме,  кои разговори през кой доставчик да минават, което намалява разходите драстично.

Нека разиграем една стандартна топология:

1. Телефонна централа

2. Два доставчика на VoIP.

-единия с евтина цена за стационарни  национални телефони;

-втория с евтина цена  за стационарни международни телефони;

3. Два офиса ползващи централата с по десет абоната във всеки офис.

PBX-between-two offices

 

 

 

 

 

 

 

В този случай разговорите между двата офиса са напълно безплатни защото виртуално са един и същ офис с една и съща централа.

Когато абонат от нашата вътрешна мрежа  реши да набере телефон примерно 0044 123 456789 централата автоматично го пренасочва към доставчик на IP телефония в Англия. По този начин разговаряме с английски телефон на цената на разговор в Англия. Метода за това е същия както при старите аналогови централи – префикс 0044 означава прехвърли към линията за международни разговори.  Ако разбира се наберем 044 123 456 това не се праща до международния доставчик, а до националния такъв.

 

Dec 132013
 

С напредването на технологиите и развитието на бизнеса се появява нуждата от контролиране на информацията. Напредъка на информационните технологии и компютърни системи поражда необходимост от централизация на управлението им. Всичко това се постига с добра координация и перфектна компютърна система. Такава система е така наречената клиент-сървър. Клиент бихме могли да наречем потребителските компютри в мрежата, а сървър, компютър който предоставя някаква информация на клиента. За да съм по-полезен ще Ви представя Windows базирана , централизирана система, наречена Active directory (AD)

Какво представлява активната директория (AD)?

Това на практика е доста сложна структура, която би могла да се опише като база от данни, управлявана централизирано. Мозъка на тази система е домейн контролера (DC)- това е Windows сървър, който изпълнява ролята на светофар – казва кой какви права има в мрежата и до какъв ресурс от нея има достъп. На практика администратора на системата (в случая домейна) може да укаже абсолютно всичко, както на потребителските машини, така и на останалите сървъри в мрежата, защото всички те са подвластни на домейн контролера (DC). Чрез  правила наречени политики (Group policy object) могат да бъдат управлявани потребителските компютри и/или профили, като се променят права до директории, сървиси, регистри и прочие, намиращи се на локалната машина.  По подобен начин се ограничават или предоставят права на потребителите до определени мрежови ресурси, например файлови сървъри. В даден момент политиките биха могли да се прилагат на част от потребителските компютри или на потребителски профили, които от своя страна могат да бъдат групирани в контейнери наречени Organization units (OU)  намиращи се на сървъра. Върху тези OU се прилагат политиките (GPO), които могат да са шаблони от Microsoft или създадени от администратор. Представете си, че сте администратор на една голяма компютърна мрежа с няколко сървъра, да вземем 100 компютъра и 5 сървъра. Вие бихте могли да контролирате сървърите, но как и колко трябва да обикаляте, за да администрирате компютрите и потребителите – абсурдно много. Тук тази система идва на помощ.

Пример :

Организационно имаме 3 отдела с по 3 нива в тях. Управленски, склад и продажби. В тях имате 1-во ниво началник отдел, 2-ро ниво координатор отдел, 3-то ниво изпълнители (давам съвсем условни отдели и нива за примера).

В системата ни обаче имаме малко повече, за да организираме правата на всички тях до определен ресурс. За тази постановка ще дам за пример достъп до информация намираща се на файлов сървър.

1. Създаваме на домейн контролера 3 OU (за 3-те отдела) с имената на отделите във всеки от тях създаваме още по 3 OU  за нивата.

2. На файловият ни сървър имаме три папки с имената на отделите (не е задължително), на всяка от тях можем да зададем права за четене , писане и изпълнение. Така например, ако задам на папка склад права за четене , писане и изпълнение на отдел склад, то ще делегирам правата на участниците в OU склад за тези функции. В същото време давам права на OU продажби само за четене, защото те нямат нужда да променят информацията там, пък и не им е работа. Втора стъпка е да задам  на OU Управление до всички ресурси с пълни права (не е добра практика- обикновено мениджърите имат правилна идея кое как трябва да е, но изпълнението им куца)

3. Тъй като сте взели правата за инсталиране на допълнителен софтуер на компютрите си, спестявате проблеми (в голяма степен) със зловреден софтуер. Тук е мястото да се спомене, че администраторите могат да инсталират софтуер, както работейки на локалния компютър, така и отдалечено.

4. Друго приятно приложение на тази система е, че може да се стандартизират настройки на всички компютри и потребители с един бутон. На практика можем да укажем, че на работният плот на всеки потребител ще има определени икони и папки според нуждите му.

В крайна сметка можем да изброяваме безброй много приложения на тази система всичко е въпрос на нужда и цел. Всеки от вас би могъл да добави приложение на това като ме допише и помогне за развитието на тази статия. Благодаря.

Какво е домейн?-Домейн (на английски: domain – област, владение) е част от йерархическото пространство на мрежа, която има собствено уникално име (име на домейн). За частни домейни може да се ползва company.int , company.bul….

Nov 142013
 

1. Създава се папка Pic някъде на домейн контролера.
2. В нея две подпапки Source и Processed. В Source се поставят снимките. Задължително е снимката на User-a да е със същото име, като ноговия акаунт в Active Directory.
Пример:

User: ivan.ivanov снимката трябва да е ivan.ivanov.jpeg

3. Друго изискване е снимката да под 100кб и да e в .Jpeg формат.
4. Копира се файла Pic2AD.exe в папката Pic и се стартира. Можете да изтеглите файла от тук.
След като се изпълни точка 4 успешно добавените снимки в AD сами се местят в Processed.

Разбира се ефекта можете да видите в Outlook след рестартиране или gpupdate. Случва се снимките да се покажат и на следващият ден.