Jan 292016
 

Акумулаторите и акумулаторните батерии, дори когато не се използват, се саморазреждат с течение на времето. За акумулаторите на автомобили има стандарт за степента на естественото саморазреждане и той гласи, че разреждането на акумулатор, без включен към него консуматор, не трябва да превишава 1% за денонощие. Този саморазряд се дължи на редица химико-физични причини, някои от които са следните: при падане на част от активната маса на дъното на акумулатора е възможно да настъпят частични къси съединения между анодната и катодната плоча, в резултат на което възниква разряд. Друга често срещана причина за естествения саморазряд е възникването на пукнатини между преградите между съседни клетки в акумулаторната кутия, което води до галванична връзка между двата електролита и частичен саморазряд. Друг род причини са тези, свързани с човешката небрежност и грешки при експлоатацията на акумулаторите. Често се практикува доливане на дестилирана вода без да се извърши дозареждане, което разрежда електролита и създава зони с нееднаква плътност. Дори понякога се долива и обикновена, вместо дестилирана вода, което значително снижава ресурса на акумулатора. Ако един акумулатор се остави за много дълъг срок без дозареждане, неговият капацитет ще спадне под критичния минимум и никакво дозареждане след това няма да даде резултат. В автомобилите дозареждането се извършва от автомобилният генератор (алтернатор), когато колата е в движение, затова при продължителен престой на автомобила, акумулатора трябва да се дозарежда. Дозареждане се налага и, когато автомобила се използва често, но за къси разстояния и с чести спирания на двигателя. Това е особено важно през зимата, когато температурите са минусови, защото студеният акумулатор има по-нисък капацитет от топлия. Ако акумулатора е напълно разреден се налага неговата смяна.

При смяна на акумулатора, трябва да обърнете внимание на следните важни параметри:

  1. Акумулаторът трябва да се избира с размери, отговарящи на мястото, на което трябва да се постави. По-мощните акумулатори са и с по-големи габарити и не винаги се събират на мястото на стария акумулатор.
  2. Проверете дали акумулатора е с ляв или десен  плюс и подберете новия акумулатор да е със същата полярност. За да разберете това трябва да гледате акумулатора поставен с клемите към вас.
  3. Проверете капацитета на стария си акумулатор и изберете нов със същия или по-висок капацитет. Ако на стария акумулатор пише 55Ah, добре е да купите акумулатор с 55, 60, или 62Ah. Ако обаче колата е купена на старо, може стария акумулатор да не е избран правилно, затова трябва да проверите за определения модел кола, какъв акумулатор е необходим. Това може да се направи като влезете в сайта на производителя и се съобразите с изискванията му.
  4. Акумулатора се избира и в зависимост от начина на използване на превозното средство и наличието на електрически консуматори, които черпят много ток. Например: ако имате малолитражен автомобил, който карате почти всекидневно за повече от час на ден, без чести спирания на двигателя, без допълнителни консуматори, можете да закупите по-малък акумулатор, ако обаче, имате мощен двигател, шофирате в градски условия и често се налага да изключвате двигателя и отново да го стартирате, имате подгряване на седалките, GPS навигация, мощна аудиосистема, силни халогенни фарове и др. трябва да се ориентирате към възможно най-мощния акумулатор, който се събира на определеното за целта място.

Плочите на акумулатора са изградени с решетъчна структура от активен материал – олово и оловен окис. След зареждане на положителните плочи се натрупва оловен диоксид, а на отрицателните – гъбесто олово, а електролита е съставен от разредена сярна киселина. Когато акумулатора се експлоатира, оловото влиза във взаимодействие с оловния оксид и сярната киселина и се получава оловен сулфат и вода. При зареждане протича обратната реакция.

PbO2+Pb+ 2HSO2 ↔ PbSO4+2H2O

Това означава, че при продължително ползване на акумулатора електролита се разрежда, затова един от признаците на разреденост на акумулатора е гъстотата на електролита.

Гъстотата може да бъде измерена с денсиметър (ареометър), стига акумулатора да не е капсулован. Ако не е херметически затворен и има тапи на отделните клетки, които могат да се отстранят, това задължително се прави преди началото на зареждането.

 

Schneider_Aräometer-e1424253789792

Ареометърът представлява капсулована стъклена тръба, на дъното на която има оловни сачми за постигане на калибриране на относителното тегло на уреда, а в издължената горна част има оразмеряване, което показва гъстотата на електролита. Отчитането се извършва като уреда се потопи в електролита и се отчете показанието, до което потъне. Има ареометри, които се пълнят с електролит, като пипета. Често ареометрите са комбинирани с термометри, защото гъстотата на електролита зависи от околната температура. Стандартната стойност за гъстота на електролита е 1.28-1.26g/sm3. Процеса на разреждане на акумулатора се нарича сулфатизация, това е процес при който оловото се превръща в оловен сулфат, за да се възстанови капацитета на акумулатора се извършва зареждане, което се нарича десулфатизация. При извършване на цикли на сулфатизация и десулфатизация винаги част от активното вещество се губи и след определен брой цикли на зареждане и разреждане акумулатора изчерпва активното си вещество и трябва да се замени. Ако разреден акумулатор се остави задълго при минусови температури е възможно течността му да замръзне, поради преобладаващото в нея количество вода. Много е важно при отварянето на акумулатора нивото на електролита да е над нивото на плочите. Ако има клетки, в които плочите се показват над нивото на течността е нужно да се долее електролит или поне дестилирана вода, преди началото на зареждането.

Зарядни устройства за акумулатори

original_37610

 

Съществуват различни зарядни устройства с различни изходни напрежения (6,12,24VDC), различни изходни токове и защити. Обикновено тези устройства са оборудвани със защити от претоварване, защита от обратно напрежение и от късо съединение. Устройствата са снабдени с амперметър, който показва зарядния ток във всеки момент от зареждането. В началото на зареждането токът е висок, но постепенно намалява.

original_51172

Повечето съвременни устройства за зареждане на акумулатори регулират тока на зареждане и напрежението автоматично. За правилното зареждане, токът не бива да превишава 10% от капацитета на акумулатора (ако акумулатора е с капацитет 70Ah, то токът на зареждане трябва да е до 7А).

Колкото е по-нисък тока, толкова зареждането е по-продължително, но и акумулатора са зарежда по-пълноценно. Има устройства, при които когато акумулатора е зареден, светва зелена лампа и устройството автоматично се изключва.

Зареждане на акумулатор

Зареждането на акумулатор се извършва в проветриво помещение, защото при зареждане се отделя газ, който е възпламеним и отровен. Освен това трябва да се избягва контакт с електролита, защото в него има разтворена сярна киселина и ако попадне на дрехите, ще ги повреди. Дори акумулатора да е сравнително нов и параметрите му да са добри, е необходимо, особено през зимния период, да му се направи дозареждане, което ще осигури необходимия му изравнителен заряд и десулфатизация.

Акумулатора се откача от електрическата верига на автомобила и се поставя на мястото за зареждане. Винаги минусовата клема трябва да се откача първа, а след това плюсовата, а при поставянето му се спазва обратния ред. Това се прави, защото ако започне да се разкача с гаечен ключ първо плюсовата клема, ключа може да опре до металния корпус на автомобила и да се получи късо съединение и искра. Опитите да се зарежда акумулатор без да бъде преди това разкачен с елсистемата на колата могат да доведат до повреда в електрониката на автомобила. Клемите на акумулатора се почистват добре от налепи и окиси с телена четка или шкурка. Ако акумулатора притежава отстраняеми капачки, те се отстраняват. Щипките се закачат за клемите на акумулатора като се спазва поляритета – червената щипка се свързва с плюса, а черната – с минуса. След поставянето на щипките на клемите, зарядното устройство се включва към електрическата мрежа. Не трябва зареждането да се оставя без надзор. След известно време може да се забележи бълбукане на електролита. Ако то е много силно, трябва да се намали зарядния ток, защото зареждането на акумулатор с много висок заряден ток скъсява живота му. Общото време на зареждане зависи от изтощеността на акумулатора и от големината на зарядния ток. Най-щадящият метод на зареждане е продължителното зареждане, като напрежението на зареждане трябва да е не по-високо от 14.4VDC за 12VDC акумулатор. Ако усетите силно загряване или подуване на акумулатора, трябва да изключите временно зарядното устройство или да намалите тока на зареждане. При зареждане с напрежение по-голямо от 14.4VDC в акумулатора са обазуват водород и кислород, които са взривоопасни газове и може при наличието на искра да се образува експлозия. Презареждането на акумулатора е също толкова вредно за акумулатора, колкото и недозареждането му. Презареждането води до ускорен процес на загуба на активен материал, загуба на течност и съкращаване на живота на акумулатора.

Ако акумулатора не е зареждан дълго време и е останал в разредено състояния в него са настъпили необратими химични реакции и той няма да може да бъде зареден напълно независимо от продължителността на зареждане. Освен това силноразреден акумулатор не трябва да се зарежда със заряден ток равен на 1/10 от неговия капацитет, каквото всъщност е правилото, а с ток, който не трябва да превишава 1/20 от капацитета му.

Тестери за акумулатор

original_50030

Има различни начини да се провери дали един акумулатор е за зареждане. Проверката на гъстотата на електролита е един от тях, но понякога при добри показатели за гъстота, акумулатора не може да поддържа достатъчно силен стартов ток. Друг начин е чрез постояннотоков волтметър, често като част от преносим мултицет, да се измери напрежението на електродите, което за 12VDC акумулатор трябва да е над 12VDC (около 12.4VDC). Може да се измери с амперметър и пусковия ток, но най-сигурни и комплексни резултати се получават от специално конструирани уреди наречени тестер за акумулатор (преди време са ги наричали товарна вилка за акумулатор). Представляват преносими устройства с размерите на мултицет, но направени от пластмаса устойчива на киселини, притежаващи две щипки свързани с тестера, чрез гъвкави кабели, тип крокодил, които се закачат за съответната клема на акумулатора – червената за плюса, черната за минуса, електронен дисплей, който показва отчетените резултати и защити на уреда от пренапрежение, от обръщане на поляритета и др.. Някои професионални уреди могат да разпечатат получения резултат. Основното предимство на тестерите на акумулатори е, че те измерват напрежението на акумулатора, напрежението при старт, пусковия ток, напрежението на празен ход и под товар, като всичко това може да се измери без да се откача акумулатора. Повечето такива тестери не се нуждаят от външно захранване, а черпят ток от самия акумулатор.

 

Jul 182014
 

Много хора си мислят, че поставянето на соларна система е сложно, скъпо и слабоефективно и поради тази причина все още нямат такава. Има разбира се случаи, при които поставянето на фотоволтаични устройства е наложително и тогава и скептиците се заемат с инсталирането им. Едва тогава разбират, че: първо – има много написано по въпроса; второ – никак не е трудно и трето, но не по значение – ползите са много и дълготрайни. Нека съвсем простичко анализираме, от какво имаме нужда за получаване на безплатен ток от слънцето, с други думи, какво включва понятието соларна система? От какво се състои тя?

Всеки фотоволтаичен източник на ток трябва да има: соларен панел (фотоволтаична клетка), акумулатор, свързващи проводници с определено сечение и определен вид, консуматори, предвидени да получават ток от преобразуването на слънчевите лъчи в електричество, един инвертор на напрежение ако консуматорите са на 220 волта и едно устройство, което да контролира процесите наречено контролер на соларни панели.

kontroler

За да изберете правилно мощността на соларния панел, акумулатора и инвертора е добре да използвате удобният и лесен за работа  калкулатор за изчисление на мощност на соларни панели

Соларният контролер следи състоянието на заряд на акумулатора, управлява зарядните процеси и може да включва и изключва консуматора. По този начин акумулаторът се използва оптимално и значително се увеличава експлоатационния му срок. Контролерът, освен това предпазва системата от презареждане, от дълбок разряд на акумулатора, както и от обратен ток към соларния панел. Обикновено контролерът има 6 клеми групирани по чифтове със съответните означения.

kontroler2

На една от двойките се свързва акумулатора, като е задължително, при свързване, да се започне именно от него. На втората двойка клеми, трябва да се свърже соларния панел, а на третата – консуматорът ако е на 12 волта, или инверторът, ако искаме да захранваме консуматори на 220 VAC. Има строго съответствие между мощността на соларния панел, мощността на акумулатора, размерът на тока, който може да протече през контролера, общата мощността на консуматорите, включвани едновременно към фотоволтаичната система, както и сечението на кабелите, с които се свързват всички компоненти. Ако не се спази това съответствие на мощностите, както и последователността на свързване към контролера на другите устройства – системата ще изгори. Важно е да се знае, че при примерна дължина на кабелите от 10 метра, при номинален зареждащ ток на контролера от 10 А, сечението на свързващият проводник трябва да е 6mm2 или повече. При големина на зареждащият ток на контролера от 8 А – сечението трябва да е 5 mm2, при ток 6 А – 3mm2 и съответно при зареждащ ток от 5 А, сечението на свързващите проводници не може да е по-малко от 3mm2. Кабелите за соларни панели са специални. Поради това, че ще работят на открито и при резки температурни колебания, излагане продължително на силни слънчеви лъчи, дъжд, сняг и други атмосферни влияния, те имат изключително стабилна изолация, специално подсигурена срещу продължително излагане на UV – лъчи. Цената им е относително по-висока, от тази на обикновените захранващи проводници, но специалистите препоръчват да се използват именно този тип проводници, поради качествата им. Особено важно е, когато се свързва към системата фотоволтаичният панел, той да бъде покрит с непрозрачна материя, за да се предотврати генерирането на електроенергия в течение на процеса на свързване. При свързване, винаги свързвайте първо положителния полюс, а след това отрицателния, като това се отнася както за соларния панел, така и за акумулатора и консуматора.

Повечето контролери на соларни панели имат различна светлинна индикация, за състоянието, в което се намира системата, така че ползвателят на контролера да бъде информиран във всеки един момент с колко ток разполага. Има консуматори, които е недопустимо да бъдат изключвани от контролера, като например аварийно осветление, охранително-сигнализационни системи и др. Тогава те могат да бъдат включени директно към акумулаторната батерия, но трябва да се има предвид, че тогава контролерът няма да може да предпази акумулатора от дълбок разряд и трябва да се обезопаси допълнително.

Контролерите на соларни панели, освен всичко друго, имат и специални изисквания за тяхното разположение. Така например, контролерите не трябва да се монтират на открито или във влажни помещения. Не трябва да бъде поставен на пряко изложение на слънчеви лъчи. Трябва да бъде монтирани на стена или хоризонтална повърхност с отстояние от поне 10 cm до най-близкият предмет, за да се осигури естествена конвекция на въздуха. Добре е контролерът да се монтира близо до акумулатора, но на разстояние не по-малко от 30 cm.

Контролерите не изискват специално обслужване, т.е. те са необслужваеми, макар че веднъж годишно е добре да се направи профилактика на цялата система, да се отстрани евентуален прах и мръсотия и да се притегнат свързващите винтове.

Има контролери работещи с различни напрежения: 12 VDC, 24 VDC, 48 VDC. Друг параметър, който е от изключително значение при избор на контролер е неговата собствена консумация Качествените контролери се отличават с много ниска собствена консумация от порядъка на 4 mA. По скъпите модели могат да бъдат програмируеми, да се управляват дистанционно и пр. Разбира се може да се свързват повече от един соларен панел към контролера, като се съобразяваме с общата мощност на контролера и начина на свързване на панелите (последователно, паралелно или смесено.)

Изборът на надежден и качествен контролер е е дно от най-важните условия за дълга и ефективна работа на цялата соларна система. Важно е да се провери дали избраният уред съответства на DIN EN ISO 900-2000  или подобен стандарт, да е закупен от реномирана фирма с традиции в продажбата на фотоволтаични системи като Викиват и да е съобразен като капацитет с мощността на соларната система. Както се вижда от този текст няма нищо сложно в инсталацията на соларна система, а най-хубавото идва след това, когато токът който произвежда е напълно безплатен. При все по-нарастващите цени на елктрическата енергия, популярността на системи произвеждащи еленергия от слънцето вятъра и други възстановяеми източници, ще нараства.

 

Mar 262014
 

akumulator_12V_7Ah

Акумулаторите са устройства, в които електрическата енергия се преобразува в химическа и обратно за разлика от обикновените батерии, при които след разреждане не могат да бъдат заредени отново. Когато включим полюсите на акумулатора към източник на постоянен ток започва неговото зареждане. Акумулира се химична енергия. При експлоатация на акумулатора химичната енергия се превръща в електрическа посредством токообразуващи процеси и акумулатора се разрежда, т.е. работи като галваничен елемент. След това може да бъде зареден отново. Всеки акумулатор се състои от положителни и отрицателни плочи поместени в съд, в който е налят електролит. Акумулатора работи като химически източник на ток с обратимо многоразово действие. Максимално възможният полезен заряд на акумулатора се нарича негов заряден капацитет или просто капацитет. В международната система за означения на електрическите величини капацитета на акумулаторите се измерва в кулони С, но в ежедневието популярност е намерила извънсистемната единица амперчас. Връзката между двете е 1 С = 1/3600 амперчаса или 1Ah=3600C. Независимо, че по определение акумулатора е многократно зареждаща и разреждаща се батерия с течение на времето неговият ток и напрежение постепенно падат с изчерпване на химическата енергия, производима от неговите клетки, защото знаем, че акумулаторите са вторични източници на електричество. В края на своя експлоатационен живот акумулатора просто спира да действа. При зареждане трябва да се отчитат няколко фактора. Най разпространеното правило е, че зарядният ток трябва да е една десета от капацитета на акумулатора в амперчаса. Пример: ако акумулатора е 62Ah, а тока на зарядното е 1А, времето за пълно зареждане е 62 часа. Вторият фактор е, че не трябва зарядният ток да е по-голям от 6.2А за случая от примера. Напрежението на зареждане трябва да е по-голямо с няколко волта от номиналното напрежение на акумулатора в покой. Ако е с малко по-голямо, зареждането ще протича по-бавно, но насищането на клетките ще е по-пълно. Вредно е за акумулатора както презареждането така и недозареждането. Няма да се спирам подробно на всички подробности, защото има страшно много неща писани по темата. Основни параметри на акумулаторите са ЕДН (електродвижещо напрежение), капацитет, КПД, дълготрайност, време на саморазреждане, вътрешно съпротивление, напрежение на клемите, тегло и размери.

Видове акумулатори

Основни видове

1. Оловни (киселинни) акумулатори.

2. Алкални акумулатори

-желязно-никелови акумулатори

Fe-Ni

 

 

 

 

-кадмиево-никелови

NiCd

 

 

 

 

-сребърно-цинкови

silver-zinc

 

 

 

 

-никел-метал-хидрат

NiFeHId

 

 

 

 

-литиево-йонни

LiIon

 

 

 

 

 

-литиево-полимерни

li-polimer

 

 

 

 

 

 

 

 

-никел-цинкови

Допълнителни видове

1. На основа – литий (освен основните):

  • литиево-хлорен
  • литиево-серен
  • литий-желязо-фосфатен
  • литий-желязо-сулфиден

2. На основа – никел (освен основните):

  • никел-цинков
  • натрий-никел-хлориден
  • никел-кадмиев
  • никел-солев
  • никел-метал-хидридни
  • никел-водороден

3. На основата на олово (освен основния):

  • олово-водороден

4. На основата на цинк:

  • цинк-бромен
  • цинк-въздушен
  • цинк-хлорен

5. На основата на сребро:

  • сребърно-кадмиев
  • сребърно-цинков

и т.н. Всеки от видовете акумулатори има своите предимства и недостатъци. Ще се спрем на най-разпространените видове акумулатори: оловно-киселинен и алкален.

Car-battery

Оловно-киселинните акумулатори се състоят от положителни и отрицателни оловни плочи с примес от антимон, разположени в подходящ съд запълнен с електролит, в чиито състав влиза, разредена с дестилирана вода, сярна киселина. В плочите са оформени килийки, запълнени с оловна паста, която при отрицателните е оловен окис, а при положителните е миний. След запълването на килийките, всяка плоча търпи допълнителна обработка превръщаща я в монолитно цяло. Можете да различите положителната от отрицателната плоча на оловно-киселинният акумулатор по техния цвят: положителната е тъмнокафява, отрицателната – сива. За намаляване на габаритите на акумулатора, както и съпротивлението, плочите се поставят много близо една до друга, което може да доведе до къси съединения. За да се избегне този проблем се поставят изолационни сепаратори с пореста структура, киселинно и температуроустойчиви. Електролитът се произвежда от химически (а не технически) чиста концентрирана сярна киселина (92-94%), която бавно се излива в дестилирана вода (а не обратно) при постоянно разбъркване на разтвора. При заливането на плочите, електролита трябва да е залял напълно всички плочи най-малко с 10 mm над най-високата им точка. Корпуса на акумулатора се изработва от рубелит, децилит, миполан и др. Процесите протичащи при работа (разреждане) на акумулаторите са следните: електролита се разпада на йони – Н2 и SO4, като Н2 отива на положителната плоча и образува оловен сулфат, SO4 отива на отрицателната плоча и също образува оловен сулфат, а електролита се разрежда и се образува вода. При зареждане имаме следните процеси: SO4 отива към положителната плоча свързва се с водорода от водата и се образува сярна киселина. Положителната плоча отново е от оловен двуокис. Съответно Н2 тръгва към отрицателната плоча съединява се с SO4 и образува сярна киселина, активната маса на плочата е отново чисто Pb. Гъстотата на електролита нараства. Всеки акумулатор оставен без включен към изводите му товар се саморазрежда с течение на времето поради следните причини: възникването на вътрешни паразитни токове между плочите от разликата в гъстотата на електролита в горната и долната част на акумулатора получено от утаяване; наличие на метални и други примеси в електролита и плочите; при повишена температура се увеличава саморазреждането. Друг проблем при оловните акумулатори е възникването на сулфатизация. Процесът започва при експлоатацията на акумулатора. Активната част на плочите чрез химична реакция, произвеждаща електроенергия, се преобразува в оловен сулфат във вид на малки кристали. При повторно зареждане, този сулфат лесно се разлага, но ако не последва зареждане, или зареждането е непълно, кристалите на сулфата наедряват и полепват по плочите. Сулфатизиралите плочи имат по-високо съпротивление, по-бързо се разреждат, капацитета им се понижава и напрежението на полюсите им намалява.

battery black

 

 

Алкалните акумулатори имат определени предимства пред оловните и те са: електролита е химически неутрален към материала, от който са направени плочите, поради което саморазреждането е значително по-малко; не са чувствителни към претоварвания, къси съединения, повишаване на работната температура; отделяните газове са значително по-малко вредни, отколкото при оловните акумулатори; по-малко дефицитни материали се влагат за тяхното изработване. Имат и някои недостатъци като: по-малък капацитет; по-малко вътрешно съпротивление и др. Наричат се алкални, защото електролитът им има алкален характер. Той е 21% разтвор на калиева основа с дестилирана вода, като към разтвора се добавя около 20g/l литиева основа . Активната маса е в железни перфорирани пакети изолирани помежду им от никелови пластини. Алкалните акумулатори при правилна експлоатация имат много дълъг живот (десетилетия).

Най-новото приложение на акумулаторните батерии е в електрическите коли, където поради нарастващата конкуренция в тази област, качествата на батериите им се подобряват непрекъснато, като основният показател е пробег на автомобила с едно зареждане, брой зареждания, както и бързина на зареждането. Друга област на приложение на акумулаторите е за съхранение на произведена от соларни панели, енергия, която да се използва по-късно, както и при локално парно, за осигуряване на безаварийна работа на системата при внезапно отпадане на захранването. Приложението на акумулаторите в бъдеще ще нараства с навлизане на възстановяемите източници на енергия в ежедневието и изчерпване на фосилните източници на енергия.

 

 

Dec 272013
 

Да се върнем на понятието инвертор, конвертор, преобразувател или още трансфертер или инвертер. Всъщност това са многото имена на едно и също устройство. Някои от тях са транслитерации на наименованието му от английски (конвертор) или руски (трансфертер) и за да е още по-сложно, казвайки само инвертор, може да се имат предвид поне три принципно различни устройства, на които няма да се спирам специално: инвертор климатик, инвертор електрожен и инвертор за соларни системи с UPS, освен това нека не забравяме че има и трифазен инвертор. Стана ли ясно? :)

Щом е ясно, нека минем на втората част от въпроса, а именно: „как се ползва“?

инвертор

Инвертор с истинска синусоида

 

В първата част от статията обърнахме специално внимание на рисковете от претоварване на инвертора поради непознаване или несъобразяване с характера на товара. Има обаче и други не по-малко сериозни опасности, с които трябва да се съобразим преди и по време на експлоатация на преобразувателя на напрежение.

Схема на свързване

Схема на свързване

На първо място като всеки електрически уред той се влияе негативно от прах, висока околна температура, напр. над 40 градуса, висока влажност, над 90% и други замърсявания възпрепятстващи нормалната конвекция на охлаждащия, устройството, въздушен поток. По-мощните инвертори имат вграден вентилатор, който се включва автоматично при по-продължителна работа и по тежък режим, за да го предпазят от прегряване, затова е важно да не се поставят предмети препречващи въздуха, издухван от вентилатора навън. Добре е да се остави пространство около 10 sm около инвертора; да се постави на суха, равна чиста повърхност, да не се потапя във вода, както и да се пази от дъжд и влага. Трябва да се обърне специално внимание на кабелите, свързващи инвертора със захранващия акумулатор. Те трябва да са правилно оразмерени, т.е. да имат сечение релевантно на мощността на инвертора. Ако кабелите не са оразмерени правилно те ще греят. Кабелите освен това трябва да отговарят на стандартите, да не са с повредена изолация или прекъснати жила. Има освен това специални изисквания за безопасност за работа с и около акумулатори. Едно от тях е да не се пуши и да не се пали огън, друго – да не се поставят върху тях метални предмети, които могат да доведат до късо съединение. Вашите метални украшения като дълги ланци, гривни и др. могат при допир до плюса и минуса на акумулатора да предизвикат късо и да доведат до изгаряния. При включване към инвертора на устройства с голям пусков ток, това може да доведе до пик, при който инвертора да изключи и ако в същото време има включен компютър и работите с данни, той също може да изключи (ако не е лаптоп )и това да доведе да загубата на данните.

В заключение може да се каже, че инверторът на напрежение е едно много практично и полезно устройство осигуряващо мрежово напрежение там, където няма електрическа мрежа. Това определено създава по-голяма независимост на отдалечени и неелектрифицирани места. Също може да бъде устройство, в което ако има вградено UPS, непрекъсваемо токозахранване, то този инвертор може да се използва в локално парно, камини с водни ризи и други системи за домашна автоматизация, спирането на захранването до които, може да доведе до тежки и скъпоструващи аварии.