Jan 292016
 

Акумулаторите и акумулаторните батерии, дори когато не се използват, се саморазреждат с течение на времето. За акумулаторите на автомобили има стандарт за степента на естественото саморазреждане и той гласи, че разреждането на акумулатор, без включен към него консуматор, не трябва да превишава 1% за денонощие. Този саморазряд се дължи на редица химико-физични причини, някои от които са следните: при падане на част от активната маса на дъното на акумулатора е възможно да настъпят частични къси съединения между анодната и катодната плоча, в резултат на което възниква разряд. Друга често срещана причина за естествения саморазряд е възникването на пукнатини между преградите между съседни клетки в акумулаторната кутия, което води до галванична връзка между двата електролита и частичен саморазряд. Друг род причини са тези, свързани с човешката небрежност и грешки при експлоатацията на акумулаторите. Често се практикува доливане на дестилирана вода без да се извърши дозареждане, което разрежда електролита и създава зони с нееднаква плътност. Дори понякога се долива и обикновена, вместо дестилирана вода, което значително снижава ресурса на акумулатора. Ако един акумулатор се остави за много дълъг срок без дозареждане, неговият капацитет ще спадне под критичния минимум и никакво дозареждане след това няма да даде резултат. В автомобилите дозареждането се извършва от автомобилният генератор (алтернатор), когато колата е в движение, затова при продължителен престой на автомобила, акумулатора трябва да се дозарежда. Дозареждане се налага и, когато автомобила се използва често, но за къси разстояния и с чести спирания на двигателя. Това е особено важно през зимата, когато температурите са минусови, защото студеният акумулатор има по-нисък капацитет от топлия. Ако акумулатора е напълно разреден се налага неговата смяна.

При смяна на акумулатора, трябва да обърнете внимание на следните важни параметри:

  1. Акумулаторът трябва да се избира с размери, отговарящи на мястото, на което трябва да се постави. По-мощните акумулатори са и с по-големи габарити и не винаги се събират на мястото на стария акумулатор.
  2. Проверете дали акумулатора е с ляв или десен  плюс и подберете новия акумулатор да е със същата полярност. За да разберете това трябва да гледате акумулатора поставен с клемите към вас.
  3. Проверете капацитета на стария си акумулатор и изберете нов със същия или по-висок капацитет. Ако на стария акумулатор пише 55Ah, добре е да купите акумулатор с 55, 60, или 62Ah. Ако обаче колата е купена на старо, може стария акумулатор да не е избран правилно, затова трябва да проверите за определения модел кола, какъв акумулатор е необходим. Това може да се направи като влезете в сайта на производителя и се съобразите с изискванията му.
  4. Акумулатора се избира и в зависимост от начина на използване на превозното средство и наличието на електрически консуматори, които черпят много ток. Например: ако имате малолитражен автомобил, който карате почти всекидневно за повече от час на ден, без чести спирания на двигателя, без допълнителни консуматори, можете да закупите по-малък акумулатор, ако обаче, имате мощен двигател, шофирате в градски условия и често се налага да изключвате двигателя и отново да го стартирате, имате подгряване на седалките, GPS навигация, мощна аудиосистема, силни халогенни фарове и др. трябва да се ориентирате към възможно най-мощния акумулатор, който се събира на определеното за целта място.

Плочите на акумулатора са изградени с решетъчна структура от активен материал – олово и оловен окис. След зареждане на положителните плочи се натрупва оловен диоксид, а на отрицателните – гъбесто олово, а електролита е съставен от разредена сярна киселина. Когато акумулатора се експлоатира, оловото влиза във взаимодействие с оловния оксид и сярната киселина и се получава оловен сулфат и вода. При зареждане протича обратната реакция.

PbO2+Pb+ 2HSO2 ↔ PbSO4+2H2O

Това означава, че при продължително ползване на акумулатора електролита се разрежда, затова един от признаците на разреденост на акумулатора е гъстотата на електролита.

Гъстотата може да бъде измерена с денсиметър (ареометър), стига акумулатора да не е капсулован. Ако не е херметически затворен и има тапи на отделните клетки, които могат да се отстранят, това задължително се прави преди началото на зареждането.

 

Schneider
Ареометърът представлява капсулована стъклена тръба, на дъното на която има оловни сачми за постигане на калибриране на относителното тегло на уреда, а в издължената горна част има оразмеряване, което показва гъстотата на електролита. Отчитането се извършва като уреда се потопи в електролита и се отчете показанието, до което потъне. Има ареометри, които се пълнят с електролит, като пипета. Често ареометрите са комбинирани с термометри, защото гъстотата на електролита зависи от околната температура. Стандартната стойност за гъстота на електролита е 1.28-1.26g/sm3. Процеса на разреждане на акумулатора се нарича сулфатизация, това е процес при който оловото се превръща в оловен сулфат, за да се възстанови капацитета на акумулатора се извършва зареждане, което се нарича десулфатизация. При извършване на цикли на сулфатизация и десулфатизация винаги част от активното вещество се губи и след определен брой цикли на зареждане и разреждане акумулатора изчерпва активното си вещество и трябва да се замени. Ако разреден акумулатор се остави задълго при минусови температури е възможно течността му да замръзне, поради преобладаващото в нея количество вода. Много е важно при отварянето на акумулатора нивото на електролита да е над нивото на плочите. Ако има клетки, в които плочите се показват над нивото на течността е нужно да се долее електролит или поне дестилирана вода, преди началото на зареждането.

Зарядни устройства за акумулатори

original_37610

 

Съществуват различни зарядни устройства с различни изходни напрежения (6,12,24VDC), различни изходни токове и защити. Обикновено тези устройства са оборудвани със защити от претоварване, защита от обратно напрежение и от късо съединение. Устройствата са снабдени с амперметър, който показва зарядния ток във всеки момент от зареждането. В началото на зареждането токът е висок, но постепенно намалява.

original_51172

Повечето съвременни устройства за зареждане на акумулатори регулират тока на зареждане и напрежението автоматично. За правилното зареждане, токът не бива да превишава 10% от капацитета на акумулатора (ако акумулатора е с капацитет 70Ah, то токът на зареждане трябва да е до 7А).

Колкото е по-нисък тока, толкова зареждането е по-продължително, но и акумулатора са зарежда по-пълноценно. Има устройства, при които когато акумулатора е зареден, светва зелена лампа и устройството автоматично се изключва.

Зареждане на акумулатор

Зареждането на акумулатор се извършва в проветриво помещение, защото при зареждане се отделя газ, който е възпламеним и отровен. Освен това трябва да се избягва контакт с електролита, защото в него има разтворена сярна киселина и ако попадне на дрехите, ще ги повреди. Дори акумулатора да е сравнително нов и параметрите му да са добри, е необходимо, особено през зимния период, да му се направи дозареждане, което ще осигури необходимия му изравнителен заряд и десулфатизация.

Акумулатора се откача от електрическата верига на автомобила и се поставя на мястото за зареждане. Винаги минусовата клема трябва да се откача първа, а след това плюсовата, а при поставянето му се спазва обратния ред. Това се прави, защото ако започне да се разкача с гаечен ключ първо плюсовата клема, ключа може да опре до металния корпус на автомобила и да се получи късо съединение и искра. Опитите да се зарежда акумулатор без да бъде преди това разкачен с елсистемата на колата могат да доведат до повреда в електрониката на автомобила. Клемите на акумулатора се почистват добре от налепи и окиси с телена четка или шкурка. Ако акумулатора притежава отстраняеми капачки, те се отстраняват. Щипките се закачат за клемите на акумулатора като се спазва поляритета – червената щипка се свързва с плюса, а черната – с минуса. След поставянето на щипките на клемите, зарядното устройство се включва към електрическата мрежа. Не трябва зареждането да се оставя без надзор. След известно време може да се забележи бълбукане на електролита. Ако то е много силно, трябва да се намали зарядния ток, защото зареждането на акумулатор с много висок заряден ток скъсява живота му. Общото време на зареждане зависи от изтощеността на акумулатора и от големината на зарядния ток. Най-щадящият метод на зареждане е продължителното зареждане, като напрежението на зареждане трябва да е не по-високо от 14.4VDC за 12VDC акумулатор. Ако усетите силно загряване или подуване на акумулатора, трябва да изключите временно зарядното устройство или да намалите тока на зареждане. При зареждане с напрежение по-голямо от 14.4VDC в акумулатора са обазуват водород и кислород, които са взривоопасни газове и може при наличието на искра да се образува експлозия. Презареждането на акумулатора е също толкова вредно за акумулатора, колкото и недозареждането му. Презареждането води до ускорен процес на загуба на активен материал, загуба на течност и съкращаване на живота на акумулатора.

Ако акумулатора не е зареждан дълго време и е останал в разредено състояния в него са настъпили необратими химични реакции и той няма да може да бъде зареден напълно независимо от продължителността на зареждане. Освен това силноразреден акумулатор не трябва да се зарежда със заряден ток равен на 1/10 от неговия капацитет, каквото всъщност е правилото, а с ток, който не трябва да превишава 1/20 от капацитета му.

Тестери за акумулатор

original_50030

Има различни начини да се провери дали един акумулатор е за зареждане. Проверката на гъстотата на електролита е един от тях, но понякога при добри показатели за гъстота, акумулатора не може да поддържа достатъчно силен стартов ток. Друг начин е чрез постояннотоков волтметър, често като част от преносим мултицет, да се измери напрежението на електродите, което за 12VDC акумулатор трябва да е над 12VDC (около 12.4VDC). Може да се измери с амперметър и пусковия ток, но най-сигурни и комплексни резултати се получават от специално конструирани уреди наречени тестер за акумулатор (преди време са ги наричали товарна вилка за акумулатор). Представляват преносими устройства с размерите на мултицет, но направени от пластмаса устойчива на киселини, притежаващи две щипки свързани с тестера, чрез гъвкави кабели, тип крокодил, които се закачат за съответната клема на акумулатора – червената за плюса, черната за минуса, електронен дисплей, който показва отчетените резултати и защити на уреда от пренапрежение, от обръщане на поляритета и др.. Някои професионални уреди могат да разпечатат получения резултат. Основното предимство на тестерите на акумулатори е, че те измерват напрежението на акумулатора, напрежението при старт, пусковия ток, напрежението на празен ход и под товар, като всичко това може да се измери без да се откача акумулатора. Повечето такива тестери не се нуждаят от външно захранване, а черпят ток от самия акумулатор.

 

Коментари от Google+

 Leave a Reply

(required)

(required)


You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>